Кафе на бос крак

Маниак съм!
На кафе!
Какво ли не съм пил, с кого ли не съм пил?
Забравя се, ама едно не мога да забравя!
Онова, де го пих на бос крак!
Преди години, по времето, кога всички бяхме равни и кога решиха съвсем да ни изравнят, та и имената ни да са еднакви, един ден при мен дойде човек!
На възраст! Представи се и ми каза защо е дошъл.
В града има джамия, от еди-кое си време, паметник на културата, но полуразрушена, та да помогна, да се укрепи, да се поразшири, да направя проекти, да я по-оправят, че то те само там можели на някого да се помо-лят.
Не беше лесно, не едно трябваше да се прескача, не едно да се убеждава, да се склонява, но стана, а и мъки-те се забравят. Забравя се и как всеки ден, доде се стро-еше, от стените на сградата се триеха надписи, че еди-какъв съм, че ще ми видят сметката!
Настъпи ден за откриване!
Поканиха ме! Отидох!
В двора, до оградата, на чешмето, си измих ръцете!
В джамия ще влизам!
Отпред, пред входа, се насъбрал народ!
Вратата – затворена!
Хората се разместиха, отвори се пътека, към мен се приближи ходжата, поклони се доземи и ме поведе към вратата на джамията.
Пред нея спрях, наведох се да събуя обувките!
В джамия ще влизам!
Наведох се, но ръка ме подпря и ходжата рече:
– Ти можеш и с обувки да влезеш!
Но ги събух и влязохме!
В залата се завъртях, огледах се, само двама с ходжа-та сме. Пред голямата стена има масичка, до нея две столчета, на нея кафеник и две чашки…
Ходжата ме покани, приседнахме и занарежда:
– Ходжа, кога да е, кафе не прави!
– Ходжа, на кого да е, кафе не прави!
– Ходжа, на кого да е, кафе не налива!
И наля чашките!
И пийнахме кафе!
Правено от ходжа!
Налято от ходжа!
И го пих на бос крак!
И сигурно затова – не мога да го забравя!
И кат го изпихме – излязохме!
Двор, пълен с хора, скръстили ръце на гърди!
Навели глави!
Да забравя!
Не мога!
И не го забравям и комплекс някакъв получих!
Приседна ли на кафе, озърна се, огледам се, събувам обувката под масата и пия кафето на бос крак!
Едно, че не мога да го забравя, друго, че искам друго да забравя, че през годините, не помня колко проекти направих, колко сгради по тях се изградиха, но кога се откриваха, за мен се не сещаха!
Та да не ми избие чивията, присядах някъде сам!
Поръчвах си кафе!
И си го пиех на бос крак!
Да не ми стиска обувката!