Иконостас

Иконостас
Снимка: Иван Стефанов

Иконостас

Стена от сграда!
Между две улици.
Стръмно е, та покрай стената има стълбище.
Пред нея, за ръкохватка е закачена метална тръба.
По нея са налепени листове.
В черни рамки, с черни снимки!
Жена на възраст се изкачва.
Всичко в нея е черно!
Пристъпва бавно, от стъпало на стъпало.
Много са! Остават десетина. Забавя се, спря, накло-ни се, ръката пусна ръкохватката и се допря до стената.
Стоеше прегърбена, приведена към стената, а ръката ѝ опипваше по нея.
Идещ отзад мъж помисли, че и прилоша, та попита дали да помогне.
Жената бавно се обърна.
Черна сянка! Само по лицето нещо блести.
Изтри го и изрече:
– Не, нищо ми няма!
Изтри пак нещо от лицето и продължи:
– Аз, тук спирам! Идвам всеки ден.
Изви се и ръката ѝ нежно погали две снимки, на двама мъже, в черни рамки, залепени една до друга.
Изтри пак очи и продължи :
– Отидоха си! Първо синът! Не издържа! Учи, после, години – години все без работа. Баща му не издържа и месец. Идвам, да си ги видя, да си ги помилвам.
Една жена, пред една стена, се обърна.
И замилва, две черни снимки, в черни рамки.

Още новини