Листата са жизненият нерв и зелените дробове на растението.
В тях протичат важни процеси на обмяна на веществата, като фотосинтеза и дишане, в тях се произвеждат етерични масла и отровни субстанции. Многообразието на листни форми, цветове и структури не е случайно. То е знак за приспособяване към месторастенето. Листата осигуряват информация за нуждите на растението.
Сребристите, сините или сиво зелените листа са защита от светлина. Тези растения понасят много слънце. Примери: бертелотов звездан, лавандула, маслина, спореж, лавдан.
Свежите, нежни листа са характерни за горските растения. На тях им трябва филтрувана светлина. Примери: слабонога, обичка, грудкова бегония.
Жилавите листа имат повърхност, защитена срещу изпарения. Тези растения понасят суша, например лимон, лаврово дърво, восъчно дърво.
Бяло или жълтозелено изпъстрените листа говорят за намалено съдържание на хлорофил. Тези растения трябва да се поставят на по-светло (но не слънчево) място, отколкото видовете или сортовете със зелени листа, напр. бръшлян, хибискус (китайска роза), абутилон (красив слез), чашкодрян.
Големите, меки листа имат незащитени срещу изпаряване повърхности. Тези растения консумират много вода, напр. банан или татул.
Малките листа говорят за повърхност с ограничено изпаряване. Тези растения обичат много слънце и топлина, но не и да плуват във вода, напр. звездан, синя паричка, мирт, южен мирт, розмарин.
Месестите (сукулентни) листа акумулират вода. Тези растения устояват лесно на периоди на засушаване, напр. агаве, месембриантемум или тученица.
