Градината през февруари

Градината през февруари. Всеки топъл зимен ден трябва да се използва за проветряване и проверка на съхраняваните луковици (гладиоли, далии и други). Луковиците на далиите са най – силно застрашени, ако въздухът в помещението, където се съхраняват, е много влажен. Тъй като са на купчини, трябва постоянно да се разбъркват и прехвърлят. Луковиците на гладиолите пък се проверяват да не са загнили или омекнали. Същото се отнася и за другите луковични растения – лалета, кокичета, минзухари, ако все още не са засадени. Повредените от болести и недобро съхранение се изхвърлят.

Градината през февруари – Разсад

Много от най – хубавите летни цветя се отглеждат чрез разсад. Семената за производство на разсад се засяват в сандъ-чета дълги 50, широки 30 и дълбоки 8 см, които се зареждат с почвена смес според изискванията на различните цветни култури. Към средата на месеца се засяват семената на лобелията, които не се засипват с почва, а само се притъпкват. След това сандъчето се захлупва със стъкло и се покрива с хартия. Когато се появят първите истински листа, растенията се пикират пак в сандъчета по 4-5 в група на разстояние 4 см едно от друго.
Към края на месеца се засяват и семената на петунията. При стайна температура 18-20 градуса те поникват за около 10 дни. Младите растения се пикират на разстояние 4×4 см в сандъчета. Пак по това време се пикира и гъстият разсад на бегонията, засята през януари. След около месец се извършва и второ пикиране на разстояние 4×4 сантиметра.

Градината през февруари – Инструменти

Рационалният цветар има какво да върши през целия месец, за него няма лошо време. Или както е казал един наш писател „Нямо нищо по-хубаво от лошото време”. Решил си да отглеждаш цветя, направи си списък на инструментите, които ще ти бъдат нужни. Сега е времето да се купят или набавят. Цветята са нежни растения и за тях са нужни специални инструменти.

Градинските лопати и гребла не вършат работа. Нужни са малки, леки и удобни инструменти: лопатка, виличка, садило, волф и други. Най – добре е да бъдат с гумено покритие на дръжките – така ръцете няма да се нараняват при работа с тях. Ако искате да си спестите уморителното навеждане при всяко пикиране или разсаждане в саксия, направете си удобна масичка. Тя може да бъде постоянна или сгъваема, която ще може да прибирате след работа. Добре е тази масичка да бъде с поцинкована повърхност, за да я почиствате по – лесно и бързо. Ако пък често се спъвате в саксии и малки кофички, нищо не ви пречи в един от мрачните дни да сглобите малка дървена секцийка. Поставена на подходящо място в градината или на балкона, тя може да се превърне в удобен помощник в грижата ви за цветята.

Там, в красиво подредени буркани, сложете семената, които искате да съхраните, наредете на друг рафт и празните саксии, чувалчетата с торопочвена смес, подхранващите вещества, а защо да няма място и за градинските инструменти. Така всеки път, когато ви потрябва нещо, ще знаете къде да го намерите. Пък и няма до ви се мотаят из краката, за да развалят удоволствието ви от цялата цветна грижа.

Радост за очите. Нищо не радва окото така, както нежните пролетни цветя: лалета, анемонии, зюмбюли, момини сълзи и други. Ама в тия дълги зимни дни – дните не са толкова дълги, а нощите – човек се уморява от белотата на снега, от тъмнотата на нощта и най-много от очакването на пролетта. Що се притесняваш, човеко? – ще попита печеният цветар. И ще предложи да си отгледаш пролетно цвете в къщи. Никак не е трудно, достатъчно е да подготвиш растението и после да го засадиш в саксия. Най-податливи за ранен цъфтеж са лалетата. Вземат се големи луковици. До засаждането им се пазят в помещение с по-висока температура през цялата зима.

Решили сте в началото на март да имате лалета, няма проблем. До септември луковиците се пазят при температура 23 градуса, след това – до 17 градуса. Пресаждат се в саксия или сандъче – в смес от пясък и тор или лека градинска земя, на разстояние 1-2 см едно от друго. Луковиците се поливат обилно и се оставят в помещение при 8-9 градуса, но с висока влажност на въздуха. Три седмици преди желания срок на цъфтене (в нашия случай – средата на февруари), когато растенията достигнат височина 6-8 см, се поставят на светло, при температура 18-20 градуса. Щом лалетата цъфнат, се преместват на по-хладно място и тогава ще им се радвате цели две седмици. Така става израстването на всички луковични растения – нарциси, зюмбюли, минзухари, кокичета. Но само за един сезон – иначе се нарушава биологичният ритъм на растението.

Нарцисът, това цвете на самовлюбените е известно преди всичко като градинско растение, но може успешно да се отгледа и в саксия. За да стопли погледът ни посред зима, трябва луковиците му да се засадят още през есента, както посочихме за всички луковични растения. Ако не сме сторили това, пък ни се ще пo-рано да се зарадваме на изящните му, нежни и слънчеви цветове, може да използваме китайския метод за „садене” в чаша с вода. На дъното на съда се насипват камъчета и пясък, налива се вода, която не трябва да ги покрива. Отгоре се нареждат луковиците, така че основата им да не се докосва непосредствено до водата. Съдът се покрива плътно с черен найлон и се оставя на хладно за две седмици. След появата на кълновете, найлонът се маха, а съдът с луковиците се пренася в помещение, където температурата се повишава постепенно. Не след дълго в стаята ще светнат слънчевите цветове на това божествено растение.

Момина сълза през март? Може. Може и всички цветя с корени да ви зарадват по-рано, ако сте се затъжили за тях. Но сега става дума за момината сълза. През есента растението се изкопава и се пренася в помещение с температура 1-2 градуса, заровено във влажен пясък. Две седмици преди желаното време за цъфтеж, растението се поставя в саксия или контейнер с торф. Пренася се в помещение с температура 25-28 градуса. Полива се редовно и се пръска с топла вода. Щом започне да израства и напъпва, температурата се повишава с още 4-5 градуса. А когато достигне височина 8-12 см, се поставя на светло и постепенно температурата се снижава до 16-18 градуса.

Анемонията се изкопава още през есента и се пази на прохладно място, но не и в замръзващо помещение. Преди да се засади, корените се държат 3-4 дни в мъх или пясък, а след това се засаждат в саксия с диаметър 9-10 сантиметра. Това се прави още през септември, през октомври или ноември, та чак и до декември. При септемврийския разсад цъфтенето ще започне през януари, а при декемврийския – през март. След като се полее, саксията се оставя в прохладно, тъмно помещение с температура 4-5 градуса. С появата на пъпките саксията се пренася на светло място, при температура 10 – 12 градуса и редовно се полива. След това цъфтящите растения се пресаждат в грунд. След прецъфтяването се изкопават и се пазят до есента. Повторното „принудително“ цъфтене не е желателно.

Любимото цвете на човека издава характера му. Отдавна е известно, че стайните цветя увяхват и умират, щом в един дом има крамоли и неразбирателство. Когато любовта между хората изчезне, изчезва и уважението на цветето към тези стопани. И растенията имат характер, не искат да бъдат поливани, торени и гледани от хора, които се мразят и карат. Не е ясно само защо хората си приписват техните качества: обичаш жасмин, значи cu щастлив, маргаритка – работлив, карамфил – имаш чувство за дълг, здравец – сигурност и увереност, орхидея – веселие и добро настроение. По-малко са привържениците на капризния зюмбюл, на гордата тубероза и на индивидуалистичната гардения.

Декоративните храсти трябва да бъдат просветлени до края на месеца. По някои части на тези храсти обикновено зимуват много вредители и причинители на болести. Това налага изрязаните части грижливо да се събират и изгарят. На облагородените люлякови храсти се изрязват всички издънки. Ако в градината има и други облагородени храсти, техните издънки също са ненужни. Те носят белезите на растението, от което сме се отказали, което сме облагородили всъщност.

Засадените без резитба през есента декоративни храсти трябва да бъдат подрязани до края на месеца. Целта е навреме да се изгради здрав скелет от клони. При слаборозвиващите се разновидности или сортове чрез резитбата се премахват две трети от клоните, докато при силно развиващите се – половината. Напълно се премахват и слабите филизи. Шипковите храсти и подобните им, които не се нуждаят от зимна защита, се подрязват при меко време до края на месеца. При тях резитбата по-скоро се ограничава до просветляване. Най-много да се наложи премахването на много старите и много порасналите храсти. Старите издънки се изрязват на нивото на земята, за да може храстът да се възстанови от млади издънки. Ако всяка година се премахва тук и там по някоя стара издънка, както се прави при френското и при цариградското грозде и се оставят млади филизи, тогава рядко се налага радикално подмладяване.

Местата за засаждане на декоративни храсти трябва да се подготвят още в началото на февруари, когато почвата не е замръзнала. Ако се засаждат група храсти, добре е почвата да се риголва. При единичните засаждания почвата се обработва на дълбочина две прави лопати. Изкопаният горен пласт почва и при двата начина се смесва с добре разложен оборски тор, за до се образува хумусна подложка. До края на месеца е добре вече да сте купили или набавили декоративните храсти, които имате намерение да засаждате през март. Желателно е да се използват млади, добре развити тригодишни растения. При избора на декоративен храст от особено значение е за какво ще се използва: за единични засаждания практични са красиво цъфтящи видове – люляк, форзиция, картоп и други.

За покриване на неугледни площи са подходящи всички останалии видове, но особено предпочитани са пълзящите сортове. Щом настъпи меко и хубаво време може да се подготвят ямки за засаждане, а засадените през миналата година може да се полеят, ако зимните валежи са били слаби. Вечнозелените храсти, както и различните многогодишни тревисти растения, трябва да бъдат защитавани не само от силен студ през февруари, но и от слънчевото греене, което не е рядко явление по това време. За да не замръзва почвата около тях, те се мулчират още през есента. Мълчът пази не само почвата, но и самия храст от измръзване. Ако все пак това се случи, растението може да загине – при силна светлина изпарението на влага от листата е доста активно, а няма от къде да дойде тази влага – корените са замръзнали и не снабдяват откритата част с влага.

Балконските цветя се нуждаят от свежа почва всяка година. През този месец балконът не е препълнен, но сега е моментът да помислим за почвата, в която ще отглеждаме цветя през топлите сезони. Освен за почвата, налага се да помислим и за съдовете, в които ще ги засаждаме. Първото нещо, което трябва да решим, е дали желаем на балкона да има цветя само за един сезон или за всички сезони на годината, дали да бъдат многогодишни или с по – кратък жизнен цикъл. Във всички случаи обаче е наложително да обърнем внимание на субстрата – торо-почвената смес, ако искаме да осигурим обилен цъфтеж.

При засаждане на растенията в балконски сандъчета, саксии или други съдове не бива да забравяме, че имат на разположение ограничено жизнено пространство. Само рохкавите,добре пропускащи въздух и добре задържащи влага почви ще осигурят на растението нормални условия за развитие. По правило субстратът в балконските сандъчета трябва да се сменя всяка година. За около 3 – 4 месеца корените на растението толкова много се разпростират, че качеството на почвата силно се влошава.

Торенето на цветята изисква да се спазват строги правила, ако искаме нашия труд да има резултат. Първото правило е, че няма растение, което да не се нуждае от подхранване. Преди да купим тор обче трябва да знаем вида на цветето и тогава да разберем какви подхранващи субстанции да му осигурим. Торовете са няколко вида: едни, които съдържат основните хранителни съставки, други, които имат по – продължително действие, и трети, които се считат за най – пълноценни поради богатото си съдържание. Всички подхранващи вещества са на основата на соли.

Първият вид тор обикновено се предлага в течна разфасовка и на гранули. Течната се прибавя към водата за поливане, не се използва сама поради това, че е силен концентрат и може да изгори растенията. Най – подходяща е за цветята и се използва през целия пролетно – летен сезон.
Вторият вид представлява комбинация от соли и най – често с епредлага в течна форма. Особеното при този вид е , че се използва за определен период от време – 1-2 седмици в зависимост от вида на цветето. След това ползването му се преустановява.
Третият вид е по специален. Обогатен с органични съставки, той се препоръчва предимно за цъфтящи растения.

Правила за градината през февруари

Отбелязахме, че течните торове задължително се смесват с водата, определена за поливане на цветята. Дозата е посочена на самите опаковки. Гранулираната форма на торовете се смесва с пръстта преди засаждането или при разсаждането на растенията в по-големи саксии. Количеството на тора зависиот вида на растението, от неговата възраст и размери, както и от състава на почвата. По – добри резултати се получават, когато се тори с по-малки дози, но по-често. Не бива да се тори с големи дози през почивния период на растенията или при слаби и недобре вкоренени растения.

Време за торене на градината през февруари. Обикновено торене и подхранване се правят по време на усилен растеж и преди цъфтежа (през слънчевите месеци). През зимата подхранването се преустановява или се намалява, тъй като повечето от растенията са в относителен покой. Преди внасяне на торовете, почвата в саксията се полива с вода. Самото наторяване се извършва надвечер, не при слънчево и топло време. Но трябва да се знае и кога растението се нуждае от подхранване. Първият признак е избледняването на цвета и шарките на листата. Растението започва видимо да линее.

Тогава трябва да си припомним кои минерални торове за какво се използват: азотните – за растеж на листата и стъблото; фосфорните – за цъфтеж; калиевите – за здрав и стабилен растеж. Нормите са: амониев нитрат – 0,5 г, суперфосфат – 1 г, калиев сулфат – 1 г на 1 литър вода.Цъфтящите видове се купуват обикновено в доста добър вид и поне месец не се нуждаят от подхранване. Все пак при купуване се консултирайте кога да се поливат и подхранват новите растения.

Ралица Нанкова

Ралица Нанкова, автор в Цвете.eu
Back to top button