Антоновден и Атанасовден са два християнски празника, отбелязвани на 17 и 18 януари. Те са свързани с почитането на светци, чиито имена означават съответно „безценен“ (Антоний) и „безсмъртен“ (Атанасий). Тези дни носят надежда за края на зимата и началото на по-топли времена. В народните вярвания светиите Антоний и Атанасий често са представяни като братя, ковачи и изобретатели на ковашките клещи, които затоплят земята и я обръщат към лятото.
Произход и значение на имената
Името Антоний идва от етруски произход и означава „безценен“. В Стара Загора множество хора носят това име и неговите варианти: Антон, Антония, Антоанета, Антонио, Тончо, Дончо и други. Името Атанасий има гръцки произход и се превежда като „безсмъртен“. Различните му форми включват Атанас, Атанаска, Наско, Таньо, Танка и други.
Традиции и народни вярвания
И двата празника са патронни за ковачи, железари, ножари и налбанти. Също така се смятат за дни, посветени на умилостивяване на болестите като чумата и шарката. Според традицията, на тези дни се избягва готвенето на определени храни, за да не се привличат болести.
На Антоновден (17 януари) не се готви боб, леща и царевица. Свинско месо също не се консумира на този ден, а е подходящо за Атанасовден (18 януари).
Кулинарни традиции
За тези празници трапезата е богата на обредни ястия. Задължителни са:
- Содена питка – често украсена с вилица, за да се правят символични дупчици.
- Пълнена кокошка или пиле – със зеле или ориз.
- Ястия със свинско месо – приготвени специално за Атанасовден.
- Варено жито, мед, орехи и баница – обичайни обредни храни.
Любопитен факт
Поговорката „Танас гилди – яз гилди!“ е старо народно вярване, свързано с края на зимата. В миналото Атанасовден по стар стил е бил отбелязван на 31 януари.
