Антоновден

Антоновден (Андоновден, Лелинден) е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики. Чества се на 17 януари за предпазване от болести.

Светецът е роден в Египет. Останал сирак, на 20- годишна възраст той наследил голямо богатство. Но Антоний не се изкушил от материалното, а решил да раздаде всичките си пари на бедните хора. След това се оттеглил в пустинята,  прекарвайки 20 години в пълно усамотение. С времето при него идвали страдащи, с тях светецът  беседвал с часове.

Антоний Велики доживял до 105-год. възраст, по негово желание, бил погребан на тайно място. След като по-късно мощите му били открити, те тържествено били пренесени във Виена.

Според българската народна традиция празникът се чества за предпазване от болести. Вярва се, че не бива да се плете или преде на Антоновден, защото ако се убодат жените, нараненото място няма да зарасне лесно.

Антоновден празнуват имен ден83 634 души  в България според Национално статическия институт.

Хората носещи имената Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас  празнуват за здраве.

Антоновден – Християнско предание

Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

Антоновден във фолклора

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени“. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората.

В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля“) има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Спред една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени„. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден се мързелува, жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка.

НА Антоновден се месят обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

Проверете също
Close
Back to top button