Голяма Богородица

Голяма Богородица се празнува всяка година на 15 август, на границата между лятото и есента. Тъй като е считана за покровителка на майчинството, празника се отбелязва най – вече от жените. Култът към Богородица, застъпницата на грешния християнски род, възниква в самото начало на развитието на християнството, когато започва и нейното обожествяване, а църковният празник се нарича Успение на Пресвета Богородица.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си.

В този ден се отслужва тържествена литургия и се прави „въздигане на хляба“ – освещаване на  обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. Вярва се, че тя помага на бездетни съпрузи да се сдобият с рожба. Ето защо на нейния празник всяка млада булка или невеста без деца отива да положи дар пред иконата на Божията майка.

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

На Голяма Богородица жените раздават предварително осветени в църквата хлябове за здраве и за умрелите. Раздава се също и от първите прибрани плодове – грозде, дини и др. В селищата, в които Богородица е храмов празник се организират събори. Правят се семейни или общоселски курбани.

Традиционна храна за празника: жито и царевица, прясна пита, тиганици, варена тиква, грозде, диня, каша от пиле.

Житна каша
Продукти: 300 г чукано жито, 100 г царевични зърна, 250 г мед или захар, 100 г стафиди, лъжичка канела, 100 г орехови ядки.
Житото и царевичните зърна се сваряват на тих огън. Около една чаша от сварените зърна се отделят след прецеждането им от водата в която са врели. Другите се пасират през цедка, за да се получи житна каша в която се салагат медът или захарта, стафидите, ореховите ядки и чаша цели непасирани зърна. Всичко се вари не повече от 10 минути, като се бърка непрекъснато. След като се свали от огъня се поръсва с канела.

Прясна пита
Продукти: 1 кг брашно , 1 лъжица сол, 1 кофичка кисело мляко, 1 лъжичка сода, 1 бакпулвер.
Смесеното със сол и бакпулвер брашно се изсипва в дълбок съд. В средата му се прави кладенче в което се изсипва добре разбитото кисело мляко със содата. Омесва се не много твърдо тесто към което се прибавя по малко брашно. Оформя се пита която се пече на силна фурна.

Тиганици
Продукти: 5 яйца, 200 г брашно, 150 г олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар, чаша вода.
Яйцата, брашното и водата се разбиват на гладка каша, която с лъжица се пуска в сгорещено олио. Пържат се от двете страни, и след като се извадят се поставят на хартия, която да попие излишната мазнина. Консумират се със сирене, мед или захар.

Варена тиква
Продукти: 1 кг тиква, 200 г вода, 100 г захар.
Тиквата се изчиства от семките, обелва се и се нарязва на парчета. Поръсва се със захарта, залива се с водата, захлупва се с капак и се вари на среден огън. Яде се студена.

Пиле каша
Продукти: 1 кг пиле, 100 г масло. 200 г брашно, 2 яйца, 1 лимон.
Свареното във сода и сол пиле се обезкостява и месото се вари в рядка брашнена каша, приготвена от запърженото в масло брашно, разредено с бульон. Кашата ври около 10 минути, след което се слагат разбитите яйца (с тях кашата ври още няколко минути). Нкарая се прибавя сокът на един лимон и се поръсва с черен пипер.

Back to top button