Вероятното отечество на босилека е предна Индия, цяла Южна Азия, а така също Североизточна Африка. Обича по-топлите южни райони на България. Преданието гласи, че Александър Велики донесъл растението от Персия. С босилекът са свързани много легенди. В Индия босилекът е „обречен“ на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която „убива с очи“. В Египет е използван като съставка при балсамирането а мумиите. В Рим славата на босилека била по-романтична – той бил знак на влюбените. У нас, преди петдесетина години; е бил засяван на големи площи, заради търсенето му на международния пазар (от него се получава етерично масло).
Босилекът е тревисто едногодишно растение. Стъблото е голо, четириръбесто, разклонено на височина достига до 60 см. Листата са срещуположни, яйцевидно-продълговати, с дълги дръжки, заострени, целокрайни или при някои форми – слабо напилени. Цветовете са бели, рядко лилавобели или червени, разположени са в горната част на стъблото и разширененията му. Плодът е сух и след като узрее се разпада на четири кафяво-черни семенца. Цялото растение има приятна миризма. Цъфти през юни-септември Използва се надземната част, най-вече стръковете (пресни или изсушени), по-рядко семената.
Босилек – е отличен източник на витамин А, витамин К, желязо и калций. Съдържа още и диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий. Редица изследвания показват уникалните свойства на босилека за предпазване от редица здравни проблеми. Активни съставки, наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека, осигуряват защита на клетъчно ниво. Те защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода.
Приемът на босилек осигурява и защита срещу нежелано бактериално развитие. Съставките в босилека имат противовъзпалителен ефект. Хранителните вещества, съдържащи се в босилека, са от съществено значение при лечение на сърдечно-съдови заболявания. Бета-каротинът, съдържащ се в босилека е мощен антиоксидант и не само предпазва епителните клетки (клетките, които образуват лигавицата на многобройни структури в организма, включително и на кръвоносните съдове) от щетите на свободните радикали. Помага и за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободните радикали.
Босилек- Ocimum basilicum
Английски: Basil
Испански: Alabega, Alahaca, Albacar Арабски: Raihan
Други названия: босиляк, бусиляк, обикновен босилек.
Босилек – Кулинарно приложение
Босилекът е силно благоуханно растение, чиито листа се използват като подправка за най-различни видове храни. Използва се за приготвянето на бульони и маринати. Най-добре си подхожда с говеждо месо и дивеч, с ястия от картофи и зеле. От него се приготвя прочутия балсамов оцет (в комбинация с естрагон и копър). Пресният босилек се използва в салати и ястия от риба и яйца. Италианската кухня е немислима без него. С босилек се приготвят прочутите песто, салата от домати със сирене моцарела, както и разнообразни видове паста. Отлично подхожда на всякакви доматени сосове.
Бере се за прясно използване по време на цъфтежа, а за сушене – преди цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35°. Срокът на годност на цялата билка – две години, а на рязаната – година и половина. босилекът съдържа етерично масло, горчиво вещество, гликозиди, танини, органични киселини, минерални соли и др. Названието на босилека означава „царска билка“ (гр. „базиликос“ означава „царски“).
В традиционната българска кухня се използва при готвене на говеждо месо и месо от гъска, зрял и зелен боб, картофено пюре, кисело зеле, в месни и зеленчукови бульони, при ястия със зеленчуци и при приготвяне на сосове (слагат се слагат се ситно нарязани пресни листа от босилек). Добавя се на варена, задушена риба и салата от ри-на кисели и пресни краставички, марината за дивеч, салата с домати, свински пържоли. Придава пикантен аромат на чорби с картофи и особено с лук. Пресни накълцани листа от босилек се слагат на ястия с риба, месо и яйца, а от босилек, копър и тарос (естрагон) се приготвя ароматичен оцет, с който се подправят сосове и салати. Изсушените семена от босилек могат да се смелят – те са подходяща подправка към сосове, които поднасяме с печено на шиш месо или към студено печено месо.
Сушен или пресен босилек е задължителна съставка на италианската пица. Използва се още при приготвяне на марината, туршии и салати. Заради силния и приятен аромат и възкисел, с тънка сладка жилка вкус, босилекът се използва в кухните на много народи.
Босилек – Съвети
Тъй като маслата, съдържащи се в босилека са силно летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето, като така се запазват оптималните му вкусови качества.
Босилекът е с противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогенно и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно- половите и дихателни пътища, при умора, и при депресия. Приеман в големи дози е токсичен, затова трябва да се употребява по лекарско предписание.
За външно приложение се препоръчва за жабуркане при зъбобол и за гаргара при гърлобол, за налагане при кожни обриви и отоци, за бани (с равни части мащерка и мента във ваната), при нервни разстройства. Сокът от пресни листа на босилек, капнат в ухото има болкоуспокояващ ефект при възпаление на средното ухо. Тампони, напоени с него, действат за бързото заздравяване на рани. Босилекът възбужда апетита, усилва сърдечната дейност и има антисептично действие. Народната медицина прилага запарка от босилек при ангина, хрема, безсъние и еластичен колит. Външно се препоръчва за жабуркане и гаргара при заболявания на зъбите и венците, за налагане при екземи.
Запарката от босилек се използва при хроничен гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при чернодробни и жлъчни -заболявания, за лекуване на хронични астматични бронхити, емфизем, бронхиални спазми у деца и възрастни, при гадене и неврози
