Великден мени своята дата, изчислявана съобразно лунния календар, но е винаги в периода от 4 април до 8 май. Християнският празник отбелязва на този ден Христовото възкресение. Празничният ден се предхожда от цяла седмица, наричана „страстна неделя” в дните сряда, четвъртък и петък на която се спазват различни обичаи и забрани. В сряда не се работи женска работа – плетене, шиене, тъкане. Четвъртък, наричан Велики четвъртък, е посветен на боядисването на яйцата.
Великден – Приготовление
Яйцата за боядисване се събират от понеделник, но най-добри се смятат снесените в самия четвъртък. Приготвят се голям брой яйца, защото освен за семейството, трябва да има и за кумовете, децата, за всеки, който влезе в дома, защото в противен случай ще си отиде късметът от тази къща. Първото боядисано яйце е задължително червено и се вярва, че то притежава магическа сила. С него се търкат бузите на децата, за да са здрави и румени.
В някои области на страната то се запазва до Великия четвъртък на следващата година и по състоянието на вътрешността му се гадае. По други места има обичай да се заравя в нивата на Гергьовден, за да я пази от градушка. Червената боя се получава от кърмъз или риган, набран на Еньовден и изсушен.
Яйцата се измиват с вода, в която има пепел, и се варят във вода със зелев сок или стипца. Боядисването се извършва от най-възрастната жена, а допълнителното украсяване – от момите. Боядисаните и украсени с растителни геометрични и други мотиви яйца се наричат перашки, писани яйца.
Великият четвъртък и следващите го шест четвъртъка до Спасовден се почитат за предпазване от градушка, за това жените не предат, не тъкат, не шият. На този ден има обичай да се подновява квас, което става с билки в тестото. От този нов, млад квас се приготвят специалните обредни хлябове на следващия ден – петък.
Обредните хлябове на Великден са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък от яйце, те са основен елемент от храната за този ден.
Върху хлябовете преди изпичането им се поставя и яйце или няколко яйца, като в различни райони на страната то може да бъде боядисано или не. Обикновено в събота, наричана Душна събота, жените отиват на гробища, където носят и раздават за мъртвите от яйцата и хлябовете. Хлябът предназначен за кума, се носи от младоженците в дома му в деня на празника – неделя. Заедно с него те носят и боядисани яйца. Домакините също дават на младоженците яйца. Такива посещения се правят и в дома на булката и се наричат поклон.
Великден – обичаи
Момите, които са кумичили и не говорят на кумицата от Връбница до Великден, на този ден отиват при нея, като всяка носи кумичин колач. Той е приготвен от майката на момата, нашарен и напъстрен с червени яйца. Момите целуват ръка на кумицата и от този момент, след като са поискали прошка, тя проговаря. Когато се съберат всички, си правят обща трапеза, а след това кумицата ги извежда на края на селището, където на високо клонато дърво е вързана люлка и всички се люлеят. На тези „люленки” присъстват и младежи, могат да се люлеят и деца.
Великден се празнува три дни, като първият ден е в неделя, когато след тържествената църковна служба се разменят поздравления и всички се чукат с боядисаните яйца. Този, на когото яйцето се окаже най-здраво – „кълцок”, „къцач”, ще бъде здрав през годината. Свещта от църковната служба се донася в дома, където всички хапват по малко яйце и обреден хляб. Черупките от яйцата се поставят над горния праг на вратите, за да не влезе зло в къщата. Едва след това започват да се хранят.
В понеделник, в някои райони съществува обичай, наричан размятване на яйца, затова и денят се нарича разметан понеделник. Застанали в две групи, една срещу друга, момичетата и момчетата търкалят червени яйца помежду си. Това се прави за плодородие и против градушка. В сряда след Великден в Западна България се играе специално хоро, наричано Ладино хоро, а в Бургаско – обредната игра Мара – илишанка. И в двата случая изпълнителите са моми и жени.
Великден – Традиции
Ладиното хоро, играно в кръг, се разсича три пъти от жени с кърпа над веригата, а след това от младежи с прътове в ръце. Мара – илишанка е кукла, направена от два чехъла – червен и жълт, накичена с бяло було като булка и облечена с мъжка риза. Момиче, което вече е лазарувало и е с живи родители, носи куклата приготвена в къща, в която не е починало дете и тръгва из селището, придружена от останалите момичета.
На място, което също се нарича Мара – илишанка, те се подреждат в два полукръга, като вътрешният се води от момичето, което носи куклата. То застава с нея в дясната си ръка срещу двете вериги, момичетата две по две пеят, тя подава куклата на едно от момичетата, а то на следващото, като се редуват от двете вериги. Така се изреждат всички участнички, докато куклата отново стигне първото момиче. След това всички минават през селото и при река развалят обредната кукла, топят я във водата, а момичетата мият лицата си.
Този обичай се изпълнявал, за да има дъжд и берекет, против град и лоши болести. Цялата седмица след Великден е известна като светла, празна, Томина неделя. Традиционна храна за празника: боядисани яйца, обредни хлябове, кравай с яйце, баница, мекици, кокошка с лук, печена луканка, саздърма, старец.
