Сминдух е едногодишно тревисто растение с право стъбло, високо до 1 м. Засявано в цялата страна, главно в Северна България. Произхожда от Западна Азия. Листата са тройни, с прилистници сраснали с листната дръжка. Цветовете са жълти или бледожълти, приседнали в пазвите на горните листа. Чашката е 5-делна, а венчето с тъпа ладийка. Плодът е гол боб, завършващ с човка. Семената са четвъртити.
Сминдух – Използваема част
Семената, които се събират след като сминдуха се ожъне когато те са вече зрели, но преди пълното им узряване (малко преди бобовете да започнат да се разпукват). Оставят се да се доизсушат и тогава се вършеят. При нужда семената се доизсушават на сянка или в сушилня при t° до 40°C. Допустима влажност 14%. Изсушената билка е със сиво жълт цвят, характерен мирис и слабо горчив вкус. Опакова се в торби.
Сминдух – Химичен състав
Семената от сминдух съдържат масло (състои се от холестерин и лецитин и други съставки), слуз, белтъци, холин, сапонин, етерично масло, алкалоида тригонелин, дъбилни вещества, протеин, нуклеопротеин, смоли, ензими, следи от витамин С, жълто багрило и др.
Сминдух – Лечебно действие и приложение
Семената от сминдух притежават омекчаващо лигавиците действие. Препоръчват се за лечение на бронхити, треска, заболяване на далака, за подобряване на апетита, а също като лапи за лечение на тумори и циреи.
Българската народа медицина препоръчва семената на сминдуха още при захарна болест, хемороиди, кашлица, кръвохрачене, начална туберкулоза, като полововъзбудително средство, болести на далака и др. Външно се използват за лапи при гнойни рани, циреи, подагра, ревматични болки и маточни болки, за гаргара при възпаление на сливиците и гърлобол. Освен като билка се употребява и като подправка в българската традиционна кухня.
Начин на употреба. 1 супена лъжица леко счукани семена се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
