Пащърнак е ароматна подправка, с месест сочен корен, със сивкавобял цвят и своеобразен приятен мирис и сладникав вкус, наподобяващ магданоза и целината. Известен е още от древността и е служел за храна до XVIII век, когато е заместен от морковите и картофите. Съдържа етерично масло, каротин,
витамините В1, В2, фолиева киселина, витамин С (приблизително колкото в цитрусовите плодове), въглехидрати, белтъчини, мазнини, пектиноподобни вещества, минерални соли, миристицин, фурокумарин и др.
Пащърнак – лечебно растение с приложение във фитотерапията. Използват се коренът и семената му. Той има съдоразширяващо действие върху коронарните съдове (по-слабо до никакво върху периферните съдове).
Има спазмолитично действие спрямо гладката мускулатура на храносмилателния тракт. Има леко хипотензивно действие. Терапевтичното му вътрешно приложение е при сърдечни неврози, стенокардия и колики. Външно под формата на разтвор (ксанторин) се прилага при витилиго (депигментация на кожата), поради установеното свойство на бергаптена и ксантотоксола да стимулират образуването на меланин.
Пащърнак – Кулинарно приложение
Пащърнакът може да се вари или пече или да се използва в яхнии, супи и гювечи. Може да се консумира и в сурово състояние.
Пащърнак – Съвети
Коренът се консумира варен или печен в супи яхнии и т.н. Има сладникав вкус, подобен на целината. За същите цели могат да се използват и стеблата на растението.
