Остров Света Анастасия e единственият обитаем остров по българското Черноморие и се намира в акваторията на бургаския залив.
Остров Света Анастасия е с вулканичен произход. В резултат от въздействието на вятъра и вълните, през вековете са се появили скалните му образувания – Гъбата, Дракона, Портата на слънцето, Пиратския кораб. Островните брегове са каменисти и недостъпни. Достъп има само от югозападния край, където се намира сега съществуващият малък пристан.
Островът Света Анастасия за пръв път е нанесен на картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през XVII век. През 1889 г. е изграден фар от френска компания. Първоначално той е бил монтиран на железен стълб, издигащ се на 40 метра над морското равнище.
При хубаво време светлината му се е виждала на 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите на новия фар. За първи път той е запален на 13 юни 1914 г. и вече повече от 100 години продължава да обслужва корабоплаването в района.
Почти целият остров е обкръжен с риф, който в южния си край е широк 1,5 метра, а дълбочината му е 5 метра. В близост до северния и източния бряг има надводни камъни, около които дълбочината рязко намалява. От 2001 г. островът е със статут на културно-историческа забележителност.
