Лавандула (Lavandula spica) е многогодишно растение, което достига височина 40-80 cm.
Цъфтеж: от юли до септември, със сини или виолетови цветове.
Място: слънчево
Почва: лека, богата на хранителни вещества, с неутрална или слабо алкална реакция. Предварително почвата трябва да е обработена дълбоко.
Размножаване: по два начина – чрез семена, от които се произвежда разсад, и вегетативно. Предпочита се вегетативното разсаждане чрез резници. Оформят се на 8-10 см. Залагат се през пролетта. Вкореняват се на 30-40 дни. На постоянно място се засаждат през есента. При разстоянията – 30 см.
Болести: септориоза, галообразуваща нематода.
Лавандулата е вид растения от семейство Устоцветни и се използва като билка или за украшение. Прилегнал растящ полухраст или храст, който се отличава със сини ароматни цветове, много често се отглежда в градините.
Лавандулата оказва доста благоприятни действия върху човешкия организъм. Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекционно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия – главно на етеричното масло.
Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена. В българската народна медицина лавандулата се прилага при шизофрения, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки.
Външно лавандулата се прилага при парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол, гаргара при болки в гърлото. Маслото от лавандула, разтворено в спирт се прилага за разтривка при простуда, невралгия и ревматизъм.
За вътрешно приложение е добре да се приготви отвара от 1 с.л. от болката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.
Лавандула – Кулинарно приложение
Широкото й приложение днес е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете ( 0,8 – 1,5 % ), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои, лакове и други. Като подправка се ползват листата на лавандулата или стръкове с цветчетата и листата. Растението има силна, но приятна миризма с горчиволют вкус. Голяма популярност има в италианската, френската и испанската кухня. Използват се сушени и пресни листа. С тях се ароматизира задушено месо, риба и зеленчукови супи. В сосове задължително се ползва сушена лавандула. Тя прекрасно се съчетава с копър, градински чай и мащерка. Букетът се получава силен и е предназначен за гурманите. Отдавна има практика с лавандула да се ароматизират вина, ликьори и безалкохолни напитки.
Цветовете на растението, поставени между дрехите прогонват молци. Финият аромат на лавандуловото масло се подчертава, като се разреди със спирт.
