Градински чай – подобрява функциите на организма и се отглежда много като подправка и билка, а понякога може да се обърка с някои близки видове. „Салвия“ (Salvia officinalis L) е името на рода, към който принадлежи и градинският чай.
Многогодишно полухрастовидно растение с четириръбесто, разклонено (в основата вдървеняло), окосмено стъбло, високо до 1 м. Листата са срещуположни, долните с дръжки, връхните приседнали, закръглено плитко назъбени, окосмени по-силно отдолу, с набръчкана повърхност; младите листа са сребристобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки по тях.
Цветовете са синьо виолетови и едри, събрани на върха на стъблото по 6-10 в лъжливи прешлени и образуващи рехави класовидни съцветия. Цъфти през юни-август. Цялото растение има приятна миризма.
Градински чай – Използваема част
Листата, които се берат малко преди цъфтежа – през май, и след цъфтежа -през септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Когато растението се използва за получаване на етерично масло се берат целите цъфтящи стръкове през юни-август. Най-високи добиви се получават от 2-6 годишните растения. Изсушените листа отгоре са белезникави отдолу – почти сиви до сивозелени, с приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Градински чай – Химичен състав
До 2,5% етерично масло, състои се от цинеол, салвен, d-борнеол, d-камфора. В листата се съдържат още алкалоиди, дъбилни вещества, органични киселини, уваол, парадифенол – горчиво вещество, аспарагин, глутамин, гликозиди, сапонини, витамин С, провитамин А, фитонциди и др.
Разпространение
Родината, на градинският чай е Средиземноморието. У нас се отглежда ограничено из градините в южните части на страната и по Черноморието, където на някои места подивява.
Лечебно действие и приложение.
Градинският чай е много добро средство за регулиране секреторните функции на организма. Проявява дезинфекционно и противовъзпалително действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при заболявания на дихателните органи – възпаление на глътката (ларингити), ангина, кашлица, диария и болести на жлъчните пътища и черния дроб.
Българската народна медицина препоръчва градинския чай още при язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви, шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв при боледуване от туберкулоза, при хемороиди, виене на свят, продължителна менструация, пясък и камъни в бъбреците, и пикочния мехур, за намаляване на млякото у кърмачките, при бяло течение, екземи и др.
Външно се препоръчва също за гаргара при възпалени сливици и зъбобол, за компреси при възпаление и бучки на гърдите на кърмачките, гнойни рани и др. Намира приложение също така в пивоварната, рибната и парфюмерийната промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица градински чай се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други видове растения от рода на градинския чай. Такива са бялата какула чийто пресни листа служат за налагане при гнойни рани, циреи и рани от порязване. Жълтата какула , чиито изсушени листа служат за пушене против задух. Бъзовлекът, употребяван главно против стомашни и чревни болки, против кашлица и др. Мечата пета, чиито листа се употребяват за налагане при рани и циреи и за пиене като запарка при гуша. Бабичето, което се използва против диария, болки в корема и кръвохрачене и външно за лапи против рани и циреи.
