Финикова палма (на латински: Phoenix – „феникс“ поради това, че след смъртта тази палма се възражда с млади издънки от корените) e род растения от семейство Палмови (Arecaceae), включващ 18 вида, чиито плодове са костилкови, известни като фурми.
Възрастният индивид представлява дърво със средно тънък ствол, носещ на върха розетка от дъговидно извити перести листа. На ствола остават дръжките на отмрелите листа.
Период на цъфтене: август – септември. Съцветията излизат от пазвата на листата, като на едно растение те биват или мъжки, или женски, сиреч тя е двудомно растение.
Плодът (фурмата) представлява продълговата ягода, с дължина 2-7 см, покриващ твърдо семе с продълговата бразда.
Размножаване: чрез семена или издънки.
Финикова палма от родът Archontophoenix обхваща четири вида, които образуват стройни, гладки, зелени до сиви солитерни стъбла с височина 22м. Белезите от изпадалите листа остават като неравномерно отдалечени един от друг пръстени около стъблото.
Стъблото завършва с корона. Тя има тъмнозелени, висящи в дъга, заострени перести листа с къси дръжки без бодли. Под короната се появяват съцветията, от които се развиват яркочервени, кръгли до овални плодове с диаметър 10 до 12 см.
Видовете палми Archontophoenix се срещат в субтропическите и тропически райони на Австралия. Те растат във влажните джунгли на топлата зона с много валежи и заради своята елегантност се отглеждат като декоративни растения във всички тропически области по света.
Archontophoenix alexandrae
Този вид се отличава с характерно сиво оцветяване по долната страна на перата. Различава се от Аcunninghamiana по издутата основа на стъблото. По стъблото има видими пръстени, перата са гъсто подредени и в напречен разрез са отворени V-образно нагоре. Централният им нерв се откроява ясно.
Archontophoenix cunninghamiana
Най-ясният отличителен белег от А.alexandrae е зеленият цвят на горната и долната част на перата. Централният нерв е покрит от двете страни с кафяви, мъхести люспички. Основата на стъблото не е удебелено, а разстоянията между пръстеновидните белези са по-големи отколкото при предишния вид.
Култивиране: Двата вида виреят добре в прохладно помещение при много светлина, но понасят и сянка. Archontophoenix расте бързо и може да прекара зимата около10 C.
В помещението трябва да се осигури достатъчна влажност на въздуха, за да се предпази от изсъхване на листата.
Листата трябва да се пулверизират често, а коренището да е винаги влажно А.cunninghamiana е нечувствителен към студ вид. Често го бъркат с Pтychosperma elegans, който има окастрени и неравномерно назъбени перести листа.
