На 24 юни в цяла България се отбелязва Еньовден – един от най-мистичните и почитани народни празници, свързан с лятното слънцестоене, билките и лечението с природни средства. Според народните вярвания, на този ден слънцето „трепти“ при изгрев, а билките добиват най-силната си лечебна сила, затова още преди зазоряване билкари и почитатели на традицията тръгват да събират росни растения за здраве и благополучие.
В много населени места в страната се провеждат традиционни ритуали – вият се венци от 77 билки и половина, през които преминават за здраве и късмет. Организират се събори, фолклорни концерти, работилници и изложения на лечебни растения. Децата участват в народни игри, а възрастните си припомнят древните практики за лечение с билки.
Еньовден съвпада и с църковния празник на Рождество на Св. Йоан Кръстител. Тази сплитка между християнска и езическа традиция прави деня особено важен за българския културен календар. Празникът съчетава здраве, природна мъдрост и духовност и се предава от поколение на поколение.
По традиция, сутринта на Еньовден хората измиват лицето си с „мълчана вода“, оставена през нощта под билков венец, за да се предпазят от болести. Много семейства събират билки за приготвяне на чай и домашни лекове през годината.
Днес, макар и в съвременна форма, обичаите на Еньовден продължават да събират хората около силата на природата, традицията и вярата в здравето и хармонията.
