Черен синап

Черен синап - Brassica nigra L. Koch. Sinapis nigra L. Сем. Кръстоцветни - Cruciferae

Черен синап расте из буренливите и необработвами места, в орниците и нивите, край пътищата. Едногодишно тревисто растение с право, разклонено на върха и високо до 1,5 м стъбло. Коренът е вретеновиден, слабо разклонен. Долните листа са с дълги дръжки, лировидни, с 2-4 странични дялове, а горните са яйцевидни или ланцетни, целокрайни или рядко назъбени, голи и синкаво зелени. Цветовете са жълти и събрани на върха на стъблото в гроздовидни съцветия. Те са с 4-листна чашка, 4-листно венче, 6 тичинки и 1 плодник. Плодът е шушулка, прилегнала към стъблото, двугнездна, с кълбести семена с мрежесто набраздена повърхност. Цъфти от май до юли.

Черен синап – Използваема част

Семената от черен синап се берат преди пълното им узряване, за да се избегне оронването им. След ожънването на растенията снопите се оставят на слънце за да доузрее семето, след което се вършеят. Изсушеното семе е кълбесто, отвън тъмно кафяво, отвътре жълтеникаво, с парливо – лютив вкус и характерна миризма. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували. Запазва се на сухо и проветриво място. Внимава се при ожънването, черният синап да не се смесва с полския синап, дивата ряпа или с бялата рапица. Те се различават по това, че семената на бялата рапица и на дивата ряпа са по-едри, а на полския синап са гладки.

Черен синап – Химичен състав

Съдържа до 30% мазнини (състоят се от глицериди на олеиновата, линоловата, еруковата, линоцериновата, палмитиновата и арахиновата киселина), до 20% белтъчни (вещества, слуз, синапено етерично масло (с главна съставна част алилизотиоцианат, следи от диметилсулфиди и серовъглерод, цианалил и др.) и гликозида синегрин, който представлява калиева сол на мирозиновата киселина и под действието на фермента мирозин в присъствие на вода се разпада на кисел калиев сулфат, гликоза и алилизотиоцианат.

Черен синап – Лечебно действие и приложение

Използва се главно свойството му на кожен дразнител. Установено е също, че черният синап възбужда дишането и засилва отделянето на жлъчен сок. Прилага се външно за лапи при настинка, пневмония, ревматизъм и др. Черния синап се препоръчва при простудни заболявания и бронхити у малки деца. В българската народна медицина синапът се употребява при стомашни и жлъчни болки, кашлица и гърлобол. Външно се препо-ръчва за жабурене при зъбобол.

Начин на употреба. 1 кафена лъжичка счукано синапено семе се слага в 100 г мед. Взима се по 1 кафена лъжичка 3 пъти дневно след ядене. За лапи – равни количества счукано синапено семе и брашно се разбъркват с топла вода и малко оцет.

Проверете също
Close
Back to top button