Алое е сукулентно растение и у нас се отглежда като декоративно растение от семейство Кремови (Liliaceae). Произхожда от Източна и Южна Африка.
В родината си стъблото достига височина до 4 м. Листата, събрани в гъста розетка са месести, сочни, мечовидни, с бодливи зъбци. Цветовете, разположени на върха на стъблото, са жълти или червени, с 6-листен околоцветник и 6 тичинки. Плодът е кутийка с многобройни триъгълни семена.
Заслужава си да се споменат два от многото видове алое:
ALOE VERA
Най-популярният вид е Алое вера – истинското алое. То се цени не само заради декоративните му качества, но и заради сока на листата му, на който се приписват лечебни и козметични свойства. Израства на височина от около 50-60 см и образува пристъблена розетка от копиевидни, месести, сиво-зелени листа. Тръбеститe жълти цветове растат на гроздове в съцветия, разположени на върха на стъблото.
ALOE STRIATA
Това е почти безстъблено сукулентно растение с гъста розетка от копиевидни, месести, червеникаво-зелени листа с бели ръбчета. През лятото този вид цъфти изобилно, като красивите цветчетата в края на съцветията се обагрят в оранжево-червено. Растението достига пределна височина от около 100 см.
Алое – Използваема част
Сгъстеният сок, получен от разрязването на листата. Той е стъкловидна маса с жълто-кафяв до червено-кафяв цвят. Известен е под наименованието сабур или саръсабур. Срок на годност – 5 години.
Химичен състав: Антрахинонови гликозиди (ароин, изобарбалоин, хомонаталоин), свободни антрахинони, етерични масла, смоли. Пресните листа съдържат още ензими, витамини, биогенни стимулатори и др.
Лечебно действие и приложение: Стимулиращо, слабиттелно и жлъчегонно действие. Лечебният ефект се дължи на антрахиноновите гликозиди, които могат да предизвикат и аборт. Растението има и бактерицидни свойства. Прилага се широко при редица заболявания на очите и очния нерв. Използва се също така при нарушена обмяна на веществата и за повишаване на защитните сили на организма, гастрит, колит и язва на стомаха. Сиропът от алое с добавка на препарат съдържащ желязо се препоръчва при анемия.
В българската народна медицина екстрактът от алое се употребява при болки в стомаха и червата, за възбуждане на апетита, при артрит и други.
Външно приложение – настойка в спирт 40°C (2:10) се прилага за компреси при изгаряния, рани, абцеси и екземи.
Вътрешно приложение – 0,5 л сок от алое (пресните листа се смилат) се слага в 1 л бяло вино. Кисне 7 дни при често разклащане. След това се прибавя 500 гр. мед и кисне още 3 дни. Прецежда се през марля. Пие се по 1 супена лъжица 2 часа след ядене 3 пъти на ден. След изпиване на дозата се прави почивка от 1 месец, после лечението се повтаря по същия начин.
Важно е да знаете, че в големи дози и при продължителна употреба, билката е токсична. Да не се приема при чернодробна и жлъчна болести, остри възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, бременност, хемороиди, кръвоизливи и цистит.
