Власовден се чества на 11 февруари. Той е посветен на здравето на впрегатните волове, кравите и овцете. Църковният християнски празник е наречен на свещеномъченик Власи Севастийски, покровител на домашните животни и посечен заради Христа в 312 г. Според народното вярване името на празника произхожда от болестта влас и раната при зарастването й, засягаща червата и стомаха на животните.
Рано сутринта на Власовден жените разнасят по съседите си топли пити, намазани с мед или рачел (сварени в гроздов сок плодове). Мъжете почистват оборите, изчесват воловете и ги изкарват на водопой, закичени по рогата с кравайчета и сухи китки. При раздаването се имитират движенията на животните – мучене, ритане, бодене с рога. От тези действия произлиза и името на този празник в някои области на страната – Муковден. От приготвените хлябове се слага в храната на животните или се поставят след прекадяване в обора на рогата им, преди да се заведат на водопой.
На Власовден има и някои забрани. Не се меси хляб, за да не се „власява” брашното. Не се впрягат воловете. Избягва се работата и строго се спазва празникът от овчарите, за да не са „власати” – с груба козина, раждащите се агнета. Традиционна храна за празника: шарена пита, баница, кашник. Именници са Власо, Власко, Власакия, Власа и други.
