Вилата или вилното място се явяват като отдушник. Поради голямото натрупване на население в градовете, поради съсредоточаване на промишлени мощности и бързото увеличаване на транспортните средства в големите центрове неизбежно се влошават хигиенно – климатичните условия за живеене и се търси отдушник извън града или населеното място. Съвсем естествен е стремежът на всяко семейство, което има материални възможности, да търси начин да организира своята почивка. Този стремеж е израз на традиционното чувство на българина да се радва на природата, да обича земята, да я обработва, да добива от нея плодове, също така да се радва на резултатите от своя труд.
Трудолюбиви стопани превръщат в обработваеми площи, овощни и зеленчукови градини много от запустелите терени. Насаждат големи площи плодни и декоративни дръвчета и храсти. Така е задоволена наистина една нужда на трудовите хора да се занимават с полезен физически труд и същевременно да се отморят от еднообразната напрегната работа през седмицата в предприятия, учреждения и др.
Много важно условие за успешното решение на въпроса за седмичния отдих на семейството, както и изобщо за прекарване на свободното време е гражданите да бъдат проникнати от съзнанието, че мястото, върху което те индивидуално (самостоятелно) са решили да си построят вила и да организират почивката на семейството си, е част от вилна зона, която в крайна сметка принадлежи на цялото общество.
Във вилните местности се изгражда пълноценна, благоустроена среда за почивка, хигиенно поддържане, естетическо оформление, набавяне на необходима база за спортуване за всички възрасти и др. Купуват се вилни места от частни лица или от държавата. Установено е как става предоставянето на правото на строеж на вили от съответните органи. Това строителство с малки изключения се извършва по стопански начин със средства и материали на гражданите.
В земите, предоставени само за земеделско поле, изникват малки и големи бараки, сполучливи или безобразни масивни постройки. Желанието на повечето от тези хора е било да имат покрив, където да се подслонят при лошо време, да приберат сечивата, с които обработват земята, да съхранят част от зимнината, приготвена на място от самите стопани.
Не бива да се допуска „изграждането“ на вили от типа на фургони, големи амбалажни навеси, неугледни бараки, които превръщат красивите вилни местности в изродени колибарски селища и ги загрозяват, без да може лесно да се поправят последиците от такова „строителство“. Проектът за вилата трябва да отговаря на изискванията за начина на застрояване, за височината на сградата, за отстоянието от съседите, от улицата и др.
Неотменно условие за хубава вила е свързването й с терена и използването на съществуващите природни дадености. Много често при наклонени терени, а такива са почти всички вилни места, се извършват най-груби грешки от стопаните, като се „изсича“ естественият скат и вилата „се забива“ в терена, вместо да „кацне“ на него и да се запазят скали, барички и други живописни природни елементи. Още преди започването на самото строителство парцелът се терасира, разкопава се, садят се зеленчуци, дървета и цветя.
Подреденият двор на вилата я прави още по-хубава, но в никакъв случай не бива парцелите да нямат нито педя девствена полянка, храсти, скали. Вилата трябва да бъде разположена в парцела така, че да има поглед към най-красивите пейзажи и гледки през деня и нощта. Съобразяването с посоката на лошите ветрове и ослънчаването на помещението е наложително условие при всеки нов строеж.
В разпределението на вилата не бива да се повтаря съдържанието на постоянното жилище. Тук се изисква удобна дневна, обърната към природата и свързана с нея посредством открита или покрита тераса. Да се предвиждат спални, кухня и всички спомагателни домакински помещения, каквито има в жилището, не е правилно. Тук стремежът трябва да бъде върху минимални площи и с най-малко средства да се организира битът при временното пребиваване във вилата. За целта трябва да се използва най-рационално и подпокривното пространство, както и онази част от сутерена, която има открита страна и дава възможност за осветяване на помещението.
Прекият достъп в мазето на вилата откъм двора създава големи удобства за прибиране и използване на градински инструменти, съхраняване на плодове и за друга дейност, свързана с обитаването на вилата. Необходимо е още веднъж да се подчертае, че когато даден стопанин се заеме да строи вила, той не трябва да гради голяма постройка, а да преценява реално нуждата на едно семейство.
