Слънчоглед – цветето на щастието

За първи път в Европа се заговаря за слънчоглед през далечната 1 510 година, когато семето е пренесено от Централна Америка в сърцето на Испания – столицата Мадрид. Кралските ботаници го приемат със смесени чувства и първоначално го отглеждат единствено с декоративна цел.

Според историческите извори, най – ранните сведения за култивиране на растението датират от 2 500 години преди новата ера.

Древните племена в днешно Мексико познавали свойствата му отлично, използвайки го за основа хранителна съставка, лечение и при религиозни ритуали. С течение на годините се разпростира по целия свят, а в днешно време е една от най – значимите селскостопански култури.

Слънчоглед и Култ към слънцето

Заради естествените си форми наподобяващи слънчевата звезда, растението било сред основните символи в Култа към слънцето на древната империя. С него се отъждествявал и самият император, който държал в ръцете си върховната власт и лично извършвал жестоки жертвоприношения. Испанците завладяват Мексико през 1534 г. и осъзнават, че божественият слънчоглед играе изключително съществена роля в традиционната за индианците вяра и пречи при налагането на християнската религия. Това ги принуждава да въведат жестока забрана за отглеждане във всички територии, които вземат под свой контрол.

Търговско значение

Когато растението пристига в Испания около средата на ХVІ – и век биолозите осъзнават, че той е повече от полезен. Култивират го и само за няколко десетилетия започват да го отглеждат почти навсякъде по Земята. Днес по света няма домакинство, което не използва олио в ежедневното си меню. Статистиката показва, че в настоящето тази аграрна култура се нарежда на трето място по производство в световен мащаб, изпреварена само от соята и рапицата.

Слънчоглед и здраве

Експертите – диетолози са категорични за безспорните ползи от яденето на сурови слънчогледови семена. В тях се съдържат големи количества витамини В1, В5 и В9, както и витамин Е. Освен това с тях се набавят и необходими за здравето минерали като магнезий, мед, селен, манган и фосфор. Също така суровите ядки са богати на Омега – 6 и Омега – 9 мастни киселини.

Препоръчва се семките да се консумират в суров вид самостоятелно или в рецепти за салати или зеленчукови ястия. Добре е да се избягва изпичането им, тъй като след термичната обработка се губи огромна част от жизнената сила на растението.

Тагове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Close