Самардала

Самардала е многогодишно тревисто растение от семейство Alliaceae достигащо на височината 70-130 см, с яйцевидна луковица. Самардалата образува кръгло, здраво стъбло завършващо с едри цветове, оцветени в бяло и зелено, с розови или кафеникави участъци. Листата й в напречен разрез имат формата на трилъчна звезда.

Nectaroscordum siculum в превод от гръцки означава нектаров чесън, което в английския е довело до Honey Garlic – меден чесън. В някои езици се използват и съответните преводи на български лук или български чесън.

Естествени находища на самардалата са открити и в Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ, както и в Турция. В България местообитанията й са известни от източната част на страната – по Черноморието, Странджа, източна Средна гора и Стара планина и отделни райони на централна Стара планина.

Въпреки сравнително големия ареал, използването на самардалата като подправка е ограничено само в рамките на нашата страна. Там може да видите или прясно набраните, или изсушените и смесени със сол листа.
Прясната самардала притежава твърде силен и специфичен аромат, значително по-лютива е от левурдата, лука и чесъна, затова намира твърде ограничено използване за прясна консумация.
При изсушаване на смляната суровина със сол – аромата и вкуса  в значителна степен се облагородява и тя с успех може да се използва за овкусяване на редица ястия.

За приготвяне на подправка се използват предимно дългите месести листа. За направата му набраните и оставени да престоят един ден листа се смилат на каша и се смесват със сол в съотношение 1:1. После се разстилат и се оставят да се сушат в сенчести, проветриви помещения като периодически се разбърква.

Пресните листа на самардалата се слагат за овкусяване на всякакви салати с домати и краставици, а солената смес е наистина чудесна добавка към всички ястия с картофи, яйца, сирене или агнешко. Тъй като подправката е солена, винаги намалявайте солта по рецепта в ястията