Самакитка (Aconitum napellus), известна още като аконит, трескавиче или вълче биле, е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae).
Тя е разпространена в Европа, Азия и Северна Америка и е известна със своите отровни свойства, което я прави предмет на изследвания в уикипедия. Нейните плодове и листа съдържат алкалоиди, които могат да причинят сериозни здравословни проблеми при поглъщане. Въпреки това, в малки дози, веществата, извлечени от беладона, са използвани в традиционната медицина за облекчаване на болка и спазми.
Често срещано растение в озеленяването. Предлага впечатляващ декоративен цъфтеж, който започва в средата на лятото и продължава до есента. Напълно устойчиво на зимни условия в България. Най-добре се развива на полусянка, тъй като силното слънце не му понася. Има нужда от добро подхранване. В периоди на засушаване е необходимо поливане. Също така е подходящо за рязан цвет. При работа с аконитум използвайте ръкавици
История и митове
Латинското наименование на това растение е „Аконитум“, а семената, листата и корените му съдържат смъртоносната отрова аконитин, която забавя сърдечния ритъм и понижава кръвното налягане. То е известно като „вълче биле“, тъй като в миналото европейските селяни оставяли месо, напоено с отровния сок на растението, за да защитят добитъка си от вълци. Самакитката притежава и дълга магическа история. Според гръцката митология, тя изникнала на местата, където земята била напоена със слюнката на трите глави на кучето Цербер. В началото на новата европейска ера се смятало, че вещиците използват това растение за приготвяне на отвари и като „мехлем за летене“. Освен това, от него правели любовни отвари. За съжаление, поради трудности при определяне на дозата, понякога възлюбените били изпращани на оня свят. Съществуват легенди, в които хора ловували и убивали върколаци, използвайки вълчето биле (самакитка).
Ботанически характеристики
Самакитката е висока 100-150 см и има изправено стъбло. Листата са дълбоко нарязани и тъмнозелени. Цветовете са сини или виолетови и са събрани в гроздове.
- Популярни имена: аконит, трескавиче, вълче биле
- Научно име: Aconitum вероятно произлиза от връх Akonitos в района на Понт (Мала Азия).
- Разпространение: Самакитката расте в планинските райони на Европа, Азия и Северна Америка.
- Произход: Аконитум напелус произхожда от Европа и Азия.
- Височина: до 1,20-1,50 м, в зависимост от условията на отглеждане на аконитум.
- Цьфтеж: април-септември, сьс сини или виолетови цветове на аконитум напелус.
- Място: полусянка. Тя предпочита влажни и сенчести места.
- Почва: всички видове, които добре задържат влага.
- Размножаване: най-често чрез разделяне на туфата през пролетта или есента.
- Разстояния на засаждане – 40х30 см. Когато се използват семена, те се засяват през март, пикират се и през есента се разсаждат на постоянно място, за да се осигури правилното развитие на аконитум.
- Болести: брашнеста мана, петнистост на листата, вирусна мозайка; неприятели: листни вышки, минираша муха, акари.
Лечебни свойства:
Самакитката съдържа алкалоиди, които са силно отровни за хората и животните, и могат да предизвикат сърцебиене. Най-опасният от тях е аконитин, който може да причини сърдечна аритмия, парализа на дихателните пътища и смърт.
Въпреки отровните си свойства, самакитката се използва в традиционната медицина за лечение на различни заболявания. Важно е да се подчертае, че самокнитката е силно отровно растение и не трябва да се използва без консултация с лекар, за да се избегне безпокойство.
Приложения в традиционната медицина:
- Слънчево изгаряне и слънчев удар: Самакитката се използва за лечение на слънчево изгаряне и слънчев удар.
- Болки в ставите: Самакитката се използва за лечение на болки в ставите, артрит и ревматизъм.
- Нервни заболявания: Самакитката се използва за лечение на нервни заболявания, като например епилепсия и невралгия.
Необходимо е да се акцентира на факта, че самакитката е изключително отровна и не трябва да се прилага без предварителна консултация с медицински специалист, особено при високо кръвно налягане.
Важно е да се отбележи, че контактът с растението може да бъде опасен, а правилното му използване изисква внимание и познания в сферата на фармакологията, особено при продукти от аптека. Беладона продължава да бъде обект на изследвания, тъй като учените се опитват да открият нови приложения на нейните съставки в медицината, но същевременно предупреждават за рисковете от неправилната й употреба.
