На Петковден, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Петковден се празнува на 14 октомври, след като от полето е прибирана реколтата. Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата. Петковден бележи края на земеделската работа и последната есенна сеитба. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните
На Петковден има обичай да се прави курбан, който се готви в понеделника преди празника от овни или за целта се заколва стария селски бик и се нарича „господова църква“. На оброчището попът прекадява курбана, а възрастните хора, носейки си прибори, голям колак и вино, се нареждат на обща трапеза. От курбана занасят и домовете си.
В събота преди Петковден, наричана „кокоша църква“, курбанът се приготвя от кокошки, а действията са същите, както и в понеделника. И в двата случая на общата трапеза се нареждат по махали, а преди да започнат да се хранят, жените си раздават от хляба.
Традиционна храна за празника: овче месо, курбан чорба, яхния с праз и пиперки, сарми от лозови листа.
Петковден – Рецепти
Курбан чорба
Продукти: 1 кг овче месо, 2 кг вода, 200 г лук, 20 г сол, 100 г домати, 100 г моркови, глава целина, корени от магданоз.
Месото се залива със студена вода и се оставя да ври на слаб огън, като се обира пяната. След като поври се слагат доматите, морковите, целината, лука, корените от магданоз и солта. Ври до пълна готовност.
Яхния с праз и пиперки
Продукти: 800 г овче месо, 1 кг праз лук, 200 г пиперки (може и сушени), 150 г домати или доматено пюре, 20 г сол, лъжица сушена чубрица, 100 г масло.
Месото се нарязва и се поставя в дълбока тенджера, а отгоре се изсипва нарязания на ситно праз лук. Залива се със сок от изцедените домати или със сок направен от доматено пюре и малко вода. Прибавя се солта, маслото, клонче чубрица (или лъжица сушена) и пиперките. Когато месото поомекне, по желание яхнията може и да се запече във фурна.
Сарми от лозови листа
Продукти: 200 г лозови листа, 250 г кайма от овче месо, чаша ориз, 2 големи глави кромид лук, 200 г мазнина (олио или мас), 20 г сол, лъжица сушен магданоз и лъжица сушена чубрица.
Лозовите листа се попарват и измиват добре. Каймата се смесва с изчистения и измит ориз, прибавят се нарязания на ситно кромид лук, солта, мазнината и подправките. Получената смес се завива в листата – 1 лъжица кайма в едно листо. Подредените в тенджера сармички се заливат с малко гореща вода, притискат се отгоре с чиния и се варят на тих огън, а ако водата изври се долива по малко. Варят се докато останат на мазнина. Могат да се ядат с добавено кисело мляко.
