Палмите – Растения на рекордите

Палмите – Растения на рекордите

Палмите - Растения на рекордитеОще преди хилядолетия палмите очаровали хората, те им се възхищавали и почитали. При някои народи съжителството с тях довело до религиозно одухотворяване и преклонение  пред палмите, което от части се е съхранило и до днес. Палмата била символ на славата и победата в древна Гърция, а палмовата клонка и до днес е символ на мира не само за християните.

Когато Исус Христос влязъл в Йерусалим на Връбница пътят му бил покрит с палмови листа. Пътуващите ботаници по море през 17-и-18-и век ги характеризират като най-полезните дървета на света, а шведският естествоизпитател Линей ги нарича принцеси на растителния свят.

Ботанически рекорди

  1. Най-високото стъбло Ceroxylon quindiuense, переста палма, среща се в Колумбийските Анди в района на мъгливите гори, където расте на височина до над 3000 м. Стеблото достига 60 м височина, а диаметъра само до 40 см. Неразгадана физическа загадка е механизмът на снабдяване с вода при този ръст.
  2. Най-дългите палми Calamus (наричан още ротанг). Те нямат стълбовидно стъбло, развиват обикновено жилави издънки с диаметър само няколко сантиметра, по които са пръснати перести листа. В стремежа си към светлина те се катерят нагоре, като понякога достигат дължина над 200 м.
  3. Рекордът по бърз растеж държат видовете Calamus. Най-богатият на видове сред палмите е рода Calamus. Известни са над 340 вида. Държавите, където се срещат най-много видове, са Сингапур, Нова Гвинея и островите Сунда.
  4. Най-богатият на видове сред палмите е рода Calamus. Известни са над 340 вида, чиято естествена зона на разпространение е между 30 градуса северна и южна ширина. Най-много видове се срещат в района на Нова Гвинея, Сингапур и островите Сунда.
  5. Най-бавно растящата палма е медената палма или Jubaea chilensis. Тя е единствен вид от рода, а нейното разпространение е сравнително тясно ограничено.
  6. Най-дребната палма, образуваща стъбло, е Reinhardtia gracilis, var. gracilior. Среща се в Южно Мексико, Хондурас и Гватемала. Стеблото е под 1 м, а диаметъра му достига до 4-7 мм.
  7. Най- дълго живеещият вид е Lodoicea maldivica. Среща се на Сейшелите. Предполага се, че тя достига възраст от 800г, стъблото и е сравнително ниско-30 м. Започва да цъфти на 30 г, а за узряването на плодовете и е нужно от шест до седем години.
  8. Най-големите единични плодове дава сейшелската орехова палма Lodoicea maldivica, дължината им достига до 60 см, а теглото до 25 кг.
  9. Най-нечувствителните към студ видове са Trachycarpus fortunei и Serenoa repens. Понасят температура по-ниска от-10 градуса. По-устойчиви са от европейската миниатюрна палма Chamaerops himilis.
  10. Най-големи листа развива ликовата палма Raphia farinifera, тя расте в Мадагаскар. Листата и достигат дължина 20 м и пера дълги до 2 м. Тя дава плод само един път в живота си. През 16-та година се появява съцветието и то развива доста тежък сноп от плодове. Всички части на това растение имат голямо икономическо значение за населението, а най-ценния продукт е ликото Raphia. То се добива от още недоразвитите листа.
  11. Най-голямо съцветие-среща се при рода Corypha. Започват да цъфтят когато достигнат възраст 50-70 години. По многобройните разклонения има около 100 милиона цвята, близалцето достига 10 метра. В този стадий тя е много красива. Още по-време на зреенето на плода тя започва да умира. Разпространена е от тропическа Азия до Северна Австралия.
  12. Най-устойчивият на горещина вид е финиковата палма Phoenix dactylifera. Тя е приспособена към яркото пустинно слънце, но се нуждае от много вода.
  13. Най-често култивираните са кокосовите и финиковите палми. През 1989 г финиковите палми наброявали 100 милиона, а добивът на плодове от тях е 1,8 милиона тона.
  14. Палмите с тръни са по-скоро изключение. Дръжките на листата на някои родове са покрити с бодли с формата на зъби на трион, напр. Washingtonia и Trachycarpus (само загатнати). Европейската миниатюрна палма Chamaerops humilis развива по края на листните дръжки остри игловидни бодли, които достигат дължина 2 см.За някои видове Phoenix е характерно ошипяване на най-долните, къси листни дръжки. Те поемат функцията на ефективно въоръжение. Един от най-бодливите видове е Aiphanes. При вида Aiphanes carytifolia с атрактивна външност и перести листа във форма на рибна опашка всички части на растението са снабдени с остри черни игли. Разположените пръстеновидно по стъблото игли са дълги повече от 10 см. Други бодливи родове са например Acanthococos, Acrocomia, Astrocarium, Bactris и Desmoncus.
  15. Най-чудати са палмите със стъбла във форма на бутилка или бъчва. Такава е палмата Hyophorbe amaricaulis, стеблото достига диаметър 60 см, а на височина достига до 2 м. Друг вид бъчвовидна палма е Colpothrinax wrightii. При възрастите екземпляри стеблото е издуто в средата като корем, над и под тази издутина стеблото е цилиндрично с височина до 15 м.

Естествено разпространение по земята

Някои видове палми виреят например в дълбоката сянка на джунглите, а други в блатисти местности. Трети предпочитат бедни почви и слънчеви места, но само някои родове са приспособени към хладен климат. Ограничен брой видове издържат на краткотраен студ. В природата палмите (с някои изключения) са разпространени в субтропичните и тропичните райони на земята. Освен това жизненото пространство им е ограничено от по-ниските температури при по-голяма географска височина. Ако приемем приблизително, че температурата спада с 1 С през 100 м нагоре, това ще означава, че планините с височина 3000 м са физическа граница за тропическата палмова растителност. Само родът Ceroxylon вирее по-нагоре до границата на ледовете. За защита срещу сухия въздух цялото растение е покрито с восъчен слой.

Най-голямо разнообразие на видове има в горите в областта на Амазонка, както и в Индомалайския район. Въпреки, че екваториална Африка предлага най-благоприятни екологични условия, естествените наличности от палми и видовото разнообразие са изненадващо малки. Малко е и разнообразието и по островите в Индийския океан между източния бряг на Африка и Австралия. Най-бедни на палми са сухите и горещи  райони на Африка, Арабския полуостров и Австралия.

Ботаническа класификация

Палмите спадат към растенията от семейство Arecaceae, което се състои от около 210 рода и 3000 вида. Родовете и видовете се разграничават предимно чрез установяване на външни морфологични белези, включително строежа на цветовете и плодовете. Задачата е по-трудна при палмите без цветове и плодове. Освен това сигурното определяне на вида не е възможно при млади растения с недостатъчно разграничени перести или ветрилообразни листа.

Всеки род палми се състои от много видове и по-рядко само от един вид. Палмите, които имат еднакви основни белези, са от един вид (species). Дори в един вид може да се явят различни вариатети (съкр. var.) и форми ( съкр. f.), чиито наименования се записват след видовото име.

Още новини