Сукулентното растително тяло
Визуално кактусите се отличават от другите растения. При тях се срещат почти всички големини и форми – от дребната висока само 15 мм. Blossfeldia liliputana до огромната, дървовидна Neobuxbaumia polylopha или пък Carnegiea gigintea, които достигат 15 м. височина и тегло няколко тона.
Форми на растеж
Различните форми на растеж на кактусите са възникнали в процеса на тяхната еволюция. В областите с малко валежи и предимно каменисти почви са се развили множество дребни сферични форми, които растат поединично или на групи. Огромните дървовидни стълбовидни кактуси с широката си коренова система са се приспособили към областите с редки, но обилни дъждове. В естествените си местонаходища гигантските кактуси оцеляват в течение на няколко века. Тенденциите към унищожаване са достатъчно основание да се съмняваме, че изключително изобретателната и усърдна събирателска дейност на хората е грижа за опазване на застрашените местонаходища.
Способност за съхраняване на вода
Кактусите, както и другите сукулентни растния, са приспособени към живот в пустинните (аридни) и полупустинни (семиаридни) райони благодарение на характерната си способност да оцеляват с малкото разполагаема вода през време на продължителните безводни пероди. Растенията, които издържат на условията в такива области се определят от ботаническата терминология като ксерофити. Естествено познати са различни физиологични и морфологични възможности за приспособяване към тези продължителни периоди на засушаване. Една от най-ясно изразените и най-интересни възможности е способността за запазване на вода, която се нарича “ сукулентност „. Това понятие идва от латински succus – изсмукване на сок. Понятията, като коренови, листни или стъблени сукуленти насочват към органа в който може да се запазва първична вода. Към така наречените листни сукуленти спадат например всички видовеAgave, Еcheveria, Aloe и Haworthia. Кактусите са най-типичните сукуленти те развиват отлична сукулентност на филизите и стъблата, а в идеалния случай и топчестата форма, при която сравнително ограничената повърхност на растението има същевременно най-малка изпаряваща площ спрямо обема.
Епифитно растящи кактуси
Докато повечето кактуси са разпространени в сравнително бедни на валежи области епифично растящите, например Rhipsalis, се нуждаят от значително повече валежи, за да могат да живеят. По време на периодите с обилни валежи епифитните кактуси съхраняват значителни количества вода, с които трябва да оцелеят по време на засушаванията, които в областите на тяхното разпространение траят само няколко седмици или месец. Освен това доста по-високата влажност на въздуха по тези места им помага да прекарат спокойно сухите периоди, а образуването на допълнителни въздушни корени служи за по-добро задържане към почвата, както и за набавяне на влага.
Защита от изпаряване
Някои сукуленти се защитават допълнително от прекомерно изпаряване, като се покриват с восъчен налеп. Други, предимно високопланинските видове, развиват гъсти, бели власинки, които ги предпазват от прегряване и изгаряне през деня, а нощем от силно охлаждане. Влакнестата възглавничка осигурява около растителното тяло зона със застоял въздух, която допълнително намалява изпарението. От друга страна ефектът на въздушна възглавница от гъстите власинки е защита срещу измръзване.
