Торове: видове, получаване и действие

Към торовете се отнасят всички вещества, които се внасят в почвата или се доставят на растенията посредством листата им с цел да се подобри изхранването, а оттам – растежът, продуктивността и общото състояние на растенията. Според състава си те се делят на две големи групи: органични и минерални торове.

Органични торове: съдържат предимно органични вещества, например оборски тор, птичи тор и др.
Минерални торове: съдържат основно неорганични съединения като амониева селитра, суперфосфат и др.

Органични торове

Органичните торове влияят пряко върху почвеното плодородие, като доставят усвоими вещества за растенията. Освен това подобряват физичните, химичните и биологичните свойства на почвата. Те включват: оборски тор, торова течност, торф, компост, зелени торове (сидерация), бактериални торове и други.

Оборски тор

Оборският тор съдържа основните хранителни елементи – азот (N), фосфор (P) и калий (K), както и голямо количество органични вещества, които подобряват структурата и аерацията на почвата. При разлагането му органичното вещество се минерализира. При анаеробни условия се образува повече хумус и се губи по-малко азот.

Пресният оборски тор не се използва, защото:

органичното вещество е в неусвоима форма;
съдържа кълняеми плевелни семена;
може да изгори младите корени.

В практиката се използва полуразложен оборски тор, който престоява в торища 4-9 месеца. Обикновено се компостира със суперфосфат – това намалява загубите на азот и увеличава съдържанието на фосфор.

Приготвяне: Торът се натрупва правилно в торището – редуват се слама и други органични материали, уплътнява се добре, като се препоръчва добавяне на суперфосфат.

Торова течност

Тя се отделя при разлагането на оборския тор, богата е на азот, но съдържа малко фосфор. Използва се само в разредена форма, за да не изгори корените на растенията.

Торф

Торфът е частично или напълно разложена органична маса, образувана в условия на преовлажняване. Подобрява влагоемкостта, аерацията и структурата на почвата.

Видове торф:

Низинен торф – богат на минерални вещества, подходящ за торене.
Планински торф – използва се след варуване и компостиране.

Компост

Компостът е естествен органичен тор, получен чрез разлагане на смес от растителни и животински отпадъци. Подобрява структурата на почвата и повишава водозадържането.U+000A

Предимства:

богат е на микроелементи;
подобрява структурата на почвата;
увеличава влагоемкостта;
има противоерозионен ефект.

Приготвяне: Смесват се оборски тор, торф, листа, треви, плодове, клонки, дървесни стърготини и др. Подреждат се на пластове, покрити с почва. Процесът на компостиране трае около 1 година.

Зелени торове (сидерация)

Зеленото торене представлява заораване на свежа растителна маса. Използват се предимно бобови култури (грах, фий, лупина), които обогатяват почвата с азот.

Подходящо за:

бедни песъчливи почви;
склонове, подложени на ерозия;
места без достъп до оборски тор.

Зеленият тор се засява през лятото или есента и се заорава 2-3 седмици преди основната сеитба. Може да се използват и ръж, фацелия, синап за допълнителен ефект.

Бактериални торове

Те съдържат живи микроорганизми, които подпомагат усвояването на хранителни вещества от растенията, подобряват почвената структура и стимулират образуването на хумус. Подходящи са както за екологично, така и за конвенционално земеделие.

Ползи от органичните торове

Подобряват физичните свойства на почвата;
Повишават водозадържащата способност;
Стимулират активността на полезните микроорганизми;
Обогатяват почвата с хумус;
Намаляват нуждата от минерални торове;
Повишават устойчивостта на растенията към стрес и болести.

Минерални торове

Минералните торове са неорганични съединения, съдържащи основни хранителни елементи в лесноусвоима форма. Те повишават плодородието и добивите, особено в интензивното земеделие.

Основни видове минерални торове

Азотни торове (N): Стимулират растежа на листа и стъбла.
– Амониева селитра: най-масово използваният тор.
– Карбамид (урея): високо съдържание на азот (46%), подходящ за предсеитбено торене.
Фосфорни торове (P): Подпомагат кореновата система, цъфтежа и зреенето.
– Суперфосфат: обикновен или двоен/троен.
Калиеви торове (K): Повишават устойчивостта към болести и климатичен стрес, подобряват вкуса и трайността на плодовете.
– Калиев сулфат или калиев хлорид.
Комбинирани (NPK) торове: Съдържат няколко елемента, балансирани според нуждите на културите.

Форми на приложение:

Гранулирани торове: разпръскват се върху почвата или се внасят при оран.
Течни/водоразтворими торове: използват се чрез капково напояване или листно подхранване.