Компостирането е естествен процес, който се извършва от милиони микроорганизми и дребни животни. Те разграждат кухненските и градински отпадъци до почвоподобен материал – компост. Този процес е напълно естествен в горските почви и може лесно да се пресъздаде в домашни условия.
Какво представлява компостът?
- естествен тор: богат на хранителни вещества и микроелементи, които подхранват растенията.
- подобрител на почвата: подобрява структурата на почвата, увеличава способността й да задържа вода и има противоерозионни свойства.
- биоразградим продукт: получен от органични материали – растителни и кухненски отпадъци, листа, трева, зеленчукови и плодови обелки, кафе и др..
- екологично решение, намаляващо битовите отпадъци.
Какво е компостиране и как протича процесът?
Компостирането е естествен процес, извършван от милиони малки същества, повечето от които не могат да се видят с просто око. Тези същества са бактерии, насекоми, гъбички и червеи, които разграждат кухненските и градински отпадъци до почвоподобен материал, наречен КОМПОСТ.
Този сложен процес се проявява напълно естествено в горските почви и може съвсем лесно да бъде пресъздаден в съда за компостиране. Процесът на разлагане може да бъде разделен на три етапа – разграждане, превръщане и узряване.
1. Разграждане (начален етап)
В този етап от процеса участват микроорганизми, които през своя жизнен цикъл използват различни химични компоненти на биоразградимите отпадъци. Докато се хранят и размножават, те произвеждат топлинна енергия, повишаваща температурата на разграждащия се материал. Микроорганизмите, които се развиват добре при тази по-висока температура, поемат по-нататъшното разграждане на материала до момента, в който техните хранителни източници се изчерпят. В домашния съд за компостиране процесът започва всеки път, когато се добавят нови неразградени продукти. Това означава, че материалите, съдържащи се в контейнера за компостиране, са в различен стадий на разлагане, в зависимост от времето, което са престояли там. Процесът започва при всяко ново добавяне на материали
2. Превръщане (среден етап)
Този етап започва, когато температурата се понижи, поради намалената микробиална активност в края на фазата на разграждане. Микроорганизми, които работят при ниска температура заместват другите, за да довършат процеса на разлагане. Популацията от безгръбначни животни се увеличава и става все по-забележима. На този етап вече е трудно да се разпознаят повечето от първоначално поставените в контейнера органични материали.
Вътре в компостера този процес се проявява главно на дъното поради това, че материалът там е престоял най-дълго.
3. Узряване (финален етап)
През този финален етап микробиалната активност замира, материалът се охлажда и предоставя идеалната среда за земните червеи, насекомите и ларвите да довършат процеса. Резултатът е компост, тъмнокафяв материал с наситена миризма на пръст. Домашно произведеният компост обикновено съдържа някои неразградени частици, като например клончета и черупки от яйца. Поради това той може да изглежда различен от компоста, продаван в градинските центрове. При производството на големи количества компост, постъпващите биоразградими материали най-напред се нарязват, след което се компостират в купчини. Полученият материал се пресява, с цел отстраняване на по-едрите частици, които отново могат да се върнат в купчината за доразграждане. По-добро качество на домашния компост може да се постигне, като компоста се пресее със сито.
Какви продукти могат да се компостират
По-голямата част от кухненските и градинските отпадъци могат да бъдат сложени в компостера. Например: обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца, окосена трева, окастрени клончета, листа, едногодишни плевели, фекалии от зайци, морски свинчета.
Подходящи („зелени“)
- обелки от плодове и зеленчуци
- торбички от чай
- кафеена утайка
- окосена трева
- листа, клонки, едногодишни плевели
- постелки и фекалии от тревопасни домашни любимци
„Кафяви“ материали
- слама
- хартия
- картон
- дървесни стърготини
- сухи листа
Материали, които да се избягват
Избягвайте: сготвена храна, месо, риба, млечни продукти, котешки и кучешки изпражнения, кокали, заразени растения.
- месо, риба, млечни продукти
- изпражнения от котки и кучета
- мазни храни
- растения, заразени с болести (частично допустимо само за някои патогени)
Какви условия са необходими за компостирането?
Успешното компостиране изисква три компонента:
- Материали: баланс между „зелени“ и „кафяви“. Плодови и зеленчукови отпадъци, прясно окосена трева, листа, слама, дървени стърготини
- Влага : като изстискана гъба. Важно е да се постигне правилният баланс. Ако е твърде мокро, компостът ще се разводни, ако е твърде сухо, компостирането ще спре. За да изпробвате влажността, вземете една шепа от материала и я стиснете, на пипане той трябва да е като изстискана гъба за миене.
- Въздух: редовно разбъркване. Малките организми, които правят вашия компост, се нуждаят от кислород, точно като нас! Използвайте вила, за да разбърквате съдържанието на компостера, по този начин пропускате въздух в него.
Полезни свойства на компоста
- Подобрява структурата на почвата: Прави по-рохкава и аерирана почвата
- Намалява нуждата от изкуствени торове: Осигурява естествени хранителни вещества за растенията.
- Помага за задържане на вода: Увеличава водозадържащата способност на почвата, което е особено полезно при суша.
- Променя и стабилизира pH.
- Съхранява и доставя хранителни вещества за растенията.
- Екологично решение: Намалява количеството отпадъци и рециклира органични материали.
- намалява ерозията.
- Влияе положително върху микроорганизмите и растенията.
- Подтиска болестите при растенията (болести по корените, кореноплодните и др.)
- Компостът е безплатен заместител на различни продукти като торовете, подобрителите за почви или саксийни смеси.
- Обикновено се прилага в градината като: мулч или покривен слой, почвен подобрител за повишаване плодородието на почвата.
Проблеми при компостирането
- Организми – Много от оплакванията на начинаещите градинари се отнасят до различните организми, които участват в процеса на компостиране, а това за съжаление, е тъжно отражение на нашето възприятие за това как функционира природата. Много от организмите са възприети като вредители в другите части на градината, но в пределите на компостера те изпълняват ясно изразени функции, за които всъщност са били създадени от природата.
- Бактерии – Най-напред в компостера се заселват бактериите. Те започват да разграждат плодовете и зеленчуците още когато са били откъснати от дървото или се извадят от земята.
- Актиномицети – Друг вид първични разлагащи микроорганизми са актиномицетите, които образуват сивкава мрежо-подобна маса, която може да се види още в ранния стадий на разлагане на материята. На тях се дължи приятният земен мирис, който възниква и се поддържа в съда за компостиране. Те действат предимно върху дървесните материали. Присъствието им в компоста е не само напълно нормално, но и необходимо.
В компостера се развиват много видове плесени и гъби. Осъществяваните от тях процеси на разлагане са бавни в сравнение с бактериалните. Наличието им в компостиращия материал означава, че компостът се развива добре.
- Червеи – Категоризирани като вторични разлагащи организми, те започват да се движат в компоста, когато бактериите и фунгите са приключили своята работа. Има два основни вида червеи: дъждовни и тигрови (червеникави, с жълтеникави кръгчета около тялото, използват се за стръв). Основната разлика в поведението им е, че земните червеи се движат и в съда за компост, и извън него, докато тигровите живеят в самия компостиращ се материал. Начинаещите в компостирането може да се разочароват, че червеите не идват така бързо, както са очаквали и може да попитат дали трябва да привнесат допълнително. Ако съдът за компост е поставен направо на земята, то червеите сами ще го намерят, ако не, те могат да се привнесат с добавена почва от градината.
- Стоножки – Стоножките доста често се срещат в почвата и в съдовете за компост. Като хищник, те се хранят с почти всички видове безгръбначни.
- Голи охлюви и охлюви – В останалата част от градината те са възприети като хищници и вредители. Компостерът предлага на охлювите лесно достъпна храна, намираща се в спокойна, защитена околна среда. В никакъв случай не трябва да се използват унищожаващи ги препарати. Подобни пестициди биха убили и другите микроорганизми в компостера.
- Мокрици – Мокриците са друг организъм, специализирал се в разграждане на целулозни влакна като тези, намиращи се в материалите от дървесен произход. Те са напълно безвредни и не трябва да се приемат като причина за тревога.
- Мравки– Ако мравки основат своя колония в съда за компост, те не нарушават компостирането, а го подпомагат. Правейки тунелчета в материала, те улесняват достъпа на въздух, а също така разграждат някои вещества. Обаче като цяло, тяхното присъствие може да се приеме като индикатор, че сместа е много суха. В никакъв случай не бива да се слага отрова или да се излива вряла вода, което би унищожило и много други организми и микроорганизми.
Организми, които не бива да привличаме, но за които можем да отчетем какво ги е привлякло
- Големи сини конски мухи – Наличието на конски мухи в компоста може да е сигнал, че има добавени месо или риба.
- Плодни мушички – В случай, че капакът е отворен, те се появяват на големи рояци. Плодните мушици не само са напълно безвредни, но и са част от компостиращия процес, тъй като се хранят с киселините, намиращи се в компостиращите плодове. За да се премахнат, покрийте горния слой от плодови или зеленчукови отпадъци с тънък слой почва или узрял компост и след няколко дни ще изчезнат.
- Плъхове и мишки – Те не са толкова чест проблем, но за да се избегне, в компостера не бива да се слагат месо или риба. Ако това все пак се случи, съдът за компост може да обвие с телена мрежа с по-дребни дупки, които биха представлявали преграда за по-едрите вредители.
Колко дълго ще продължи компостирането?
Това зависи от редица фактори, не само от годишния сезон. През пролетта и лятото процесът се ускорява от повишената външна температура. Ако започнете да компостирате през пролетта, ще са ви нужни около 3 месеца. През есента и зимата процесът се забавя, защото поради ниските температури повечето от организмите намаляват активността си. Ако стартирате през есента, процесът реално ще започне чак през пролетта и на вас ще са ви нужни 9 месеца, за да получите компост. Важно е да се отбележи, че компостерът може да продължи да се използва и през периода на „ниска активност“, тъй като го запасявате с биоразградими материали за момента, в който микробиалната активност се повиши. В добре аериран съд, в който има баланс между „кафявите“ и „зелените“, влагата е оптимална и отпадъците са нарязани на по-малки парчета, материалите ще се разградят много по-бързо, отколкото когато един от тези фактори е пренебрегнат.
По какво да позная, че компостът ми е готов?
Готовият компост е тъмнокафяв, подобен на почвата пласт, който се намира на дъното на съда. Може да съдържа някои неразградени компоненти, особено тези, които са били добавени цели. Те могат да се отделят и отново да се върнат в съда, за да продължат своето разграждане. Компостът може да е доста уплътнен, което е нормално, защото тежестта на поставяния отгоре материал е сплескал всичко отдолу. Компостът може и да е доста мокър, което също не е тревожен факт. Чрез разрохкване на компоста с градинска вила скоро ще получите материал, готов за употреба.
Къде да поставя съда за компост?
Съдът трябва да се постави на лесно достъпно място, директно върху почвата. Това ще позволи на червеите и другите организми да влязат в него. Инфилтратът, формиран от влагата и страничните продукти на разлагането, ще се отвежда в почвата. Добре е през зимните месеци да има директна слънчева светлина, но през горещите летни месеци компостерът трябва да се постави на сенчесто място.
Защо съдът ми за компост мирише неприятно?
Това е може би най-често задаваният въпрос и съответно най-честата причина хората да се отказват от компостирането. Добре поддържаната купчина трябва да има приятен земен мирис. разрешението на този проблем е да се разгледа всеки един от елементите на компостиращия процес: материали, влажност, въздух. Ако в съда не достига кислород, процесът става анаеробен, компостиращите организми преустановяват своята работа и се заменят с други, които могат да се развиват при отсъствие на кислород. Страничен продукт от дейността на тези микроорганизми е мирис, подобен на този на развалени яйца. Решението е да се въведе въздух и така да се поднови дейността на „добрите“ микроорганизми, а мирисът скоро ще изчезне. Излишната влажност също може да възпрепятства аерацията поради запушване на порите с вода и изтласкване на въздуха от тях. Големите нива на влажност като цяло се дължат на големите количества „зелени“ материали. Излишната влага може да се абсорбира като се смесят „зелените“ с повече „кафяви“. Силният мирис на амоняк обикновено показва, че има твърде много „зелени“ материали в съда за компост. При добавяне на „кафяви“ балансът ще се възстанови.
Защо съдържанието на компостера ми е слузесто?
Този проблем често е придружен с мириса, който коментирахме по-горе. Причината е добавянето на по-големи количества „зелени“ материали. Бактериите, извършващи процеса на разлагане, са по-неефективни в отсъствие на „кафяви“ материали. Това е често срещан проблем през летните месеци, когато има по-големи количества „зелени“ материали, които са по-богати на азот.
Мога ли да добавям падналите есенни плодове в компоста?
Да, можете. Но въпросът е точно до каква степен, в какви количества. Ако плодът може да се размаже преди да се пусне в съда, би се разградил много по-лесно. Тъй като плодовете са от групата на „зелените“, следва да балансирате компоста, като добавите „кафяви“ материали след това.
Мога ли да изсипя праха от прахосмукачката в компоста?
Типичният прах от домакинствата се състои от частици човешка кожа, които биха се разложили. Но, разбира се, изкуствените влакна от синтетичните килими ще останат непроменени в готовия компост. Най-големият проблем е, че прахът е много сух и много трудно би се хидратирал. Ако не се добави вода, той може да погълне много влага и ще наруши баланса. Така че, отговорът е да, но трябва първо добре да се намокри.
Могат ли да се слагат отпадъци от домашния любимец в компоста?
Пригодността на животинските изпражнения за компостиране зависи преди всичко от това дали любимецът е месояден или вегетарианец. Котешките и кучешките отпадъци са напълно неподходящи и задължително трябва да се избягват. Понеже са резултат от преработка на месо, те ще привлекат конски мухи и техните ларви. Освен това могат да са заразени с болести, опасни за деца и бременни жени. За съжаление, не всички болестотворни организми могат да се унищожат в домашния компостер.
Материали от постелки, както и фекалии от тревопасни животни, например зайци и хамстери, са много подходящи за компостиране. Сламките, вестниците или дървените стърготини, напоени от един прекрасен активатор – урината, са пригодни за компостиране. Фекалиите могат да се разглеждат като добре преработени зеленчукови материали, които ускоряват разграждането на компоста. Дървените стърготини изискват дълго време, за да се разградят и, поради това, често остават непроменени в крайния продукт, но това не пречи на употребата им.
Мога ли да компостирам пепел?
Зависи от вида пепел. Трябва да се избягват остатъците от въглища и кокс, тъй като съдържат серен двуокис, както и пепелите от брикети от въглища, които съдържат химически вещества, подпомагащи горенето. Дървесната пепел или тази от чисти въглища са прекрасни източници на калий, но трябва да се добавят само в малки количества, понеже са силно алкални и може да повлияят на процеса на компостиране.
Мога ли да компостирам заболели растения?
Простият отговор е не, защото е трудно да се поддържа висока температура, при която биха загинали болестотворните организми. Годността за компостиране зависи от самата болест. Тези болести, които се развиват само върху живи растения, могат да се компостират.
С подходящ баланс и редовно обръщане, компостът може да бъде готов за употреба само след няколко седмици. Готовият компост е тъмен, рохкав и без неприятна миризма, с приятен почвен аромат. Той е ценен източник на хранителни вещества за градината, подобрява структурата на почвата и подпомага задържането на влага.
Принципът на компостирането е лесен за прилагане и предлага редица ползи за градината и околната среда. С правилното съотношение на въглеродни и азотни материали, редовно обръщане и
Още полезни статии по темата:
⇒ Компостиране: Как да превърнем органичните отпадъци в ценен компост
⇒ Мулчиране: материали, техники и практическо приложение
