Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов подписа четири заповеди за защита на природни територии в страната. Едната обявява нова защитена местност, а другите три разширяват съществуващи такива.
Нова местност край Свищов
Български сърпец (Serratula bulgarica)
Защитена местност „Степни съобщества край река Студена“ е с площ 693,6 дка и се намира в землището на село Хаджидимитрово, община Свищов. Предложена е от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките.
Местността опазва няколко редки и застрашени вида. Тук расте българският сърпец (Serratula bulgarica), ледебуровият миск (Jurinea ledebourii), рогчестият клин (Astragalus corniculatus) и българският жълт хедизарум (Hedysarum grandiflorum subsp. bulgaricum). Освен отделните видове, под защита попадат и цели растителни съобщества – Дунавски льосови степи и Континентални петрофитни солени степи, които са редки за Европа.
Разширения на три съществуващи местности
Устието на река Изворска
Защитена местност „Устието на река Изворска“ в Бургаско се увеличава с 313,5 дка. Новите площи обхващат землищата на селата Димчево, Извор и Твърдица. Разширението е предложено от Асоциацията на парковете в България и цели опазването на редки птици, гнездящи по поречието – много от тях са вписани в Червената книга на България.
Сладун
Белоопашат мишелов
Защитена местност „Сладун“ край Свиленград получава допълнителни 2 466 дка по предложение на РИОСВ – Хасково и Българското дружество за защита на птиците. В нея се опазват термофилни и субсредиземноморски дъбови гори, крайречни върбови формации (Salix spp.) и смесени ясеново-елшови гори (Fraxinus excelsior – Alnus glutinosa). Сред животинските видове под защита са царският орел (Aquila heliaca), орелът-змияр (Circaetus gallicus), шипоопашатата костенурка (Eurotestudo hermanni), шипобедрената костенурка (Testudo graeca) и видрата (Lutra lutra).
Дупката
Защитена местност „Дупката“ в землището на Ивайловград се разширява с 543 дка по инициатива на WWF – България. Районът е изключително богат на диви орхидеи – едва ли има друго място в България с толкова вида на едно място.
Обикновен анакамптис (Anacamptis pyramidalis)
Тук растат двурога пчелица (Ophrys scolopax), паяковидна пчелица (Ophrys mammosa), румелийска пърчовка (Himantoglossum calcaratum subsp. rumelicum), обикновен анакамптис (Anacamptis pyramidalis), пеперудоцветен салеп (Anacamptis papilionacea), маймунски салеп (Orchis simia), обикновен салеп (Anacamptis morio) и пурпурен салеп (Orchis purpurea).
Дремников главопрашник (Cephalanthera epipactoides)
От семейство главопрашникови са представени четири вида: дремников главопрашник (Cephalanthera epipactoides), блед главопрашник (Cephalanthera damasonium), дълголистен главопрашник (Cephalanthera longifolia) и червен главопрашник (Cephalanthera rubra). Към тях се добавят недоразвитият лимодорум (Limodorum abortivum) и широколистният дремник (Epipactis helleborine).
В местността се намира и едно от малкото находища на калабрийски бор (Pinus brutia) в България, както и пропастната пещера „Дупката“.
Какво се забранява
Във всички четири защитени територии влизат в сила еднакви ограничения. Забранява се промяна на предназначението на земята, ново строителство, добив на подземни богатства, внасяне на чужди растителни и животински видове, употреба на торове и изхвърляне на отпадъци. Пашата и косенето се допускат само в рамките на определени срокове и норми.
