Нова година наричана в народния ни календар Васильовден, Сурваки, Василица, се отбелязва вечерта на 31 декември срещу 1 януари. Православната църква чрез тържествени богослужения посвещава деня на две събития – Обрезание Господне и смъртта на един от големите богослови – св. Василий Велики, архиепископ Кесарий Кападокийски, живял през IV век.
Нова година- Трапеза
За празника се приготвя богата трапеза, която както и на Бъдни вечер, се кади от най-възрастния член на семейството с тамян, запален върху палешника на ралото, в посока от дясно на ляво, както се сее. Това е втората кадена вечер. Храната за тържествената вечеря е блажна. На трапезата се поставят задължително запазените от първата кадена вечер сурово жито (просо), свещта и орехи. Храната се състои от сготвена птица – петел, пуйка, кокошка, варена свинска глава или пача, задължително хляб боговица с кръст от тесто върху него, точена баница, в която се слагат дрянови пъпки, наречени на дома, здравето, нивите, домашните животни и пара. Наред с тези храни се поставят както на Бъдни вечер мед, ошав, чесън, сушени плодове, варено жито.
Докато стопанинът кади, всички членове на семейството са прави, а той след това вдига високо с две ръце хляба и го разчупва. На всеки по реда на възрастта дава по едно парче, а тавата с баницата завърта три пъти и всеки взима тази част, която е пред него. Останалото от баницата се прибира „за Света Богородица“. Вярва се, че наречените белези в баницата подсказват какъв ще бъде късметът през годината на всеки. Неомъжените момичета скриват първата си хапка и след вечеря я поставят под възглавницата си и когото сънуват тази нощ, за него ще се омъжат. На първия кихнал по време на храненето стопанинът обещава първото родило се през новата година агънце, яренце, теленце. След вечеря, събрани около огъня, членовете на фамилията гадаят за здравето и благополучието на семейството.
Както и на Бъдни вечер, по 12 люспи от лук, наречени на всеки месец от годината и посипани със сол, гадаят за климата през отделните месеци. Листа от бръшлян се оставят навън във вода и по това, кое от тях, наречено на някой от членовете на семейството, е свежо на следващата сутрин, се гадае за здравето на човека. Вярва се, че ще бъдат здрави всички, чиито зрънца от жито или дрянови пъпки при хвърляне в огъня ще пукат и подскачат.
Животът на човека се предсказва и по ядка от орех. Един от най-характерните обичаи на този ден е сурвакането. Чрез него в първия ден на годината се пожелава и подсигурява здраве и благоденствие. Сурвакарите са деца до 12-13 годишна възраст, събрани на групички. Те започват обиколката на съседските и роднинските домове рано сутринта на 1 януари, като преди това сурвакат в собствения си дом. Носят сурвачка, наричана още сурва, василичарка и торбичка, в която слагат даденото им от стопаните.
Сурвачката е направена от плодно дърво, но най-често от дрян, който в народните представи се свързва със здравето, дълголетието и жилавостта като едно от най-рано цъфтящите, и с голяма здравина дървета. Бащите помагат на момченцата в избора на кичесто и с много пъпки клонче, което се украсява с нанизи от пуканки, тиквени семки, сушени плодове, малки кравайчета, а в Родопите и с разноцветна вълна. В Източна България сурвачките се правят от лескова пръчка с разцепен край като ветрило и спираловидно обелена кора. Момченцата започват да сурвакат от най-възрастния, удряйки със сурвачката по гърба му и наричайки благословия: „Сурва, сурва година, весела година, голям клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на леса, голям грозд на лоза. Пълна къща с коприна, живо здраво до година, догодина, до амина!“
На децата стопаните дават кравайче, пари, сланинка. Като наричат за богатство на дома, сурвакарите в Родопската област оставят до огнището предварително събрани речни камъчета. В някои райони на Южна и Източна България като сурвакари ходят и младежи, които посещават къщите на неомъжените момичета, а също така и женени мъже, носещи малка сурвачка, кокошка, пита и вино, с които отиват в дома на кръстника си.
В деня срещу Нова година се изпълнява и обичай, наричан дайлада, ладуване, топене на пръстени, който представлява колективно гадаене за женитба. В него участват неомъжени момичета, които се събират при кладенец, извор, на кръстопът или в „честита къща“ – дом на семейство с първи брак и живи и здрави деца. В бяло котле с „мълчана вода“ (при наливането и носенето на която не се говори) всяко момиче пуска своя пръстен и малко ечемик или овес. Котлето се оставя да пренощува покрито под трендафил, „под звездите“.
На сутринта всички се събират около него и докато припяват и наричат за скорошна женитба, едно от момичетата вади пръстените един след друг и предсказва какъв ще бъде избраникът и скоро ли ще е сватбата:
„Сам си здравец на камъче“ – младоженецът ще е сирак.
„Зряла дюля и презряла“ – няма да има скоро сватба.
„Тиха вода под камъче“ – кротък ще е избраникът.
„Дълга трапеза, редки комати“ – бедняк.
От котлето всяко момиче взима малко овес и както първата хапка от трапезата, го поставя под възглавницата си, за да познае за кого ще се омъжи. Само в районите на Западна България съществува обичай да играят новогодишни маскирани дружини, съставени от мъже, наричани сурвакари, джамалари, василичари. Един от членовете на дружината е облечен като старец и носи изработен от дърво и боядисан в червено модел на мъжки полов член. Други от участниците са облечени като невеста, младоженец и поп, с характерните за района и ролите си носии. Една група от дружината пък е с костюми от кози кожи, стари дрехи или кожуси с вълната навън. На главите си имат маски, изработени от кожа, дърво или картон, а на кръста им са закачени пръчка – сурвачка и топуз – дървена тояга. В групата може да има и мечка с мечкар, цигани, камила и камилар. Камилата (джамала) са двама души, скрити под черга или кожа, с глава от дърво, покрито с овнешка кожа, с отвор за устата и зъби от клинци. Дружината обикаля всички домове, в които обаче влиза само групата, придружаваща „невестата“, която „шета“ – разхвърля къщата, пръска с вода, рови в огнището, а „старецът“ представя извършването на полов акт с „булката“. През това време останалите играят хоро, а някои от персонажите – мечка и мечкар, камила и камилар, изпълняват пантомима. Стопаните даряват богато дружината с пари и храна, с която сурвакарите си правят обща трапеза и се веселят без присъствието на външни хора. Топузите изгарят или разхвърлят по нивите, за да има берекет. В Югозападна България участниците в тези дружини се наричат русалии, чауши, които играят специален танц, представящ сражение. Срещата между две такива дружини се е смятала за лош знак и се е избягвала, а когато това се е случвало, в миналото боевете в някои райони не са имали символичен характер, стигало се е до смъртни случаи и затова съществуват сурвакарски, русалийски гробища около някои селища.
Васильовден се празнува в периода на така наречените „мръсни дни“, „погани дни“, които са 12 на брой и през които дни бродят зли сили, които вредят на човека. Те завършват на Йордановден с кръщаването на водата, когато всички сурвакари, които са се борили с тези зли сили, задължително отиват на църква. На Васильовден празнуват и именниците, посрещайки гости. Традиционна храна за празника: каша от жито, фасул, пита, обреден хляб, баница с късмети, кравайчета, ошав от сушени плодове, варен петел, пача.
Нова година – Рецепти
Каша от жито (кешкек)
Продукти: 1 кг грухано жито, 400 г захар или 400 г сланина.
I вариант: Изчистеното и измито в няколко води жито се вари, след което се пасира през цедка, за да се получи каша, в която се слагат захарта, стафидите и счуканите орехови ядки.
II вариант: Житото се сварява с парчета сланина, след което се пасира, а получената гъста каша, наричана кешкек, се яде посолена и поръсена с лют червен пипер.
Фасул чорба
Продукти: 500 г фасул, 200 г кромид лук, 20 г олио, 15 г сол, 2 сушени червени чушки, 2 моркова, лъжица сушен магданоз, лъжица сушен джоджен и оцет.
Фасулът се накисва в студена вода, в която престоява една нощ, след това тази вода се изхвърля, налива се чиста, прибавят се нарязаният лук, моркови, сушените чушки и олиото. След сваряване се прибавят солта, подправките и оцета.
Пита от пшенично брашно
Продукти: 1 кг брашно, 1 лъжичка сол, 1 яйце, 1 кофичка кисело мляко с 1 лъжичка сода в него, 1 пакет бакпулвер.
Брашното се пресява и смесва със солта и бакпулвера. В средата му се прави дупка, в която се чуква едно яйце и после постепенно се налива добре разбитото кисело мляко. Омесва се добре, а получената пита се слага в тава и се пече на силна фурна.
Обреден хляб с мая
Продукти: 1 кг брашно, 6 яйца, 250 г мазнина (мас или масло), 250 г прясно мляко или вода, лъжичка сол, бучка мая за хляб.
Маята се замесва с малко хладка вода или мляко, лъжичка захар, щипка сол, и половин чаша брашно. След като втаса се изсипва в 1 кг брашно. Отделно се разбиват яйцата , прибавя се топлото мляко или вода, като всичко това се слага също в брашното. Полученото след разбъркване тесто се меси с намазнени ръце дотогава, докато тя се поеме от хляба. В Южна България тестото се разделя на три парчета, от които се плете плитка, намазана отгоре с жълтък и сусам, а полученият хляб наричат вечерна, а в Северна България тестото оформят на кръгла пита, отгоре с фигурки от тесто, приличащи на слънце. В този край хляба наричат боговица. И двата вида се пекат в силна фурна и се правят специално за Коледа.
Баница с късмети
Продукти: 1 кг брашно, 300 г вода, 10 г сол, 350 г сирене, 250 г мазнина, 6 яйца, дрянови пъпки.
От замесеното с брашно, хладка вода и сол тесто се точат кори, които се наръсват с разтопена мазнина и им се слага плънка от сирене и яйца. Поставят се и наречени дрянови пъпки или написани на хартия късметчета. Баницата може да се направи наложена (с поставени една върху друга кори) или вита. Пече се на силна фурна.
Кравайчета
Продукти: 500 г брашно, 150 г хладка вода, 5 г сол, сусам.
От замесеното тесто се оформят отворени кръгли кравайчета, които се намазват с разбит жълтък или се поръсват със сусам. Пекат се в силна фурна.
Варен петел
Продукти: 1,5 кг месо, 1 л вода, 5 г сол, 2 – 3 скилидки чесън, магданоз.
Петелът се изчиства, измива и сварява цял, като преди сваряването главата се маха (в миналото я закачали на огнището). Свареното месо се нарязва на парчета и се връща отново в част от бульона, в който се слага счукан чесън, магданоз и парчета червени печени чушки.
Пача (пихтия)
Продукти: свинска глава или крака и уши около 1 кг, 50 г чесън, 120 г оцет, 100 г хрян, 20 г сол.
Главата или ушите и краката се измивт много добреи се варят до пълно разваряване. После се изваждат от бульона който се прецежда. Месото се обезкостява, почиства се от кожи и костици и се нарязва на ситно, след което отново се връща в бульона в който са прибавени настърганият и залят с оцет хрян и счуканият чесън. Пачата се оставя на студено и до желиране.
Ошав (компот) от сини сливи
Продукти: 500 г сушени сини сливи, 150 г захар или мед.
Сливите се измиват и накисват в студена вода за 5 – 6 часа, след което се варят до омекване. Като се махнат от огъня, се прибавя захарта или медът, малко счукан карамфил и парченце лимонова кора.
