Министерството на земеделието и храните представи за първи път цялостна концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд в земеделието – нов инструмент за подпомагане на фермерите при управление на рискове, породени от климатични събития. Концепцията беше официално обсъдена на Тематична работна среща с участието на представители от целия земеделски сектор. Стартирането на фонда се планира за декември 2025 г., като финансирането ще се осигурява чрез удържане на 1,5% от директните плащания към производителите в сектор „Растениевъдство“.
Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов подчерта, че създаването на този фонд е резултат от усилена работа и политическа воля, въпреки първоначалния скептицизъм. Той посочи, че подобни фондове функционират в много малко страни от ЕС, но България не може да си позволи повече отлагане. Разработената концепция включва пълна правна рамка, организационна структура, индикативен бюджет, критерии за членство, методология за оценка и компенсиране на щети, както и график за приеми. Управлението на фонда ще се осъществява в рамките на Държавен фонд „Земеделие“, с ясно дефинирани структури – Управителен съвет, изпълнителна дирекция и независими оценителни органи.
Планираният годишен бюджет на фонда е 24,5 милиона евро. Финансирането ще бъде разпределено между фермерите (44,9% или 11 млн. евро), националното съфинансиране (още 44,9%) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (10,2%). Средствата ще покриват щети от природни бедствия като суша, слана, измръзване, проливни дъждове и градушки, при условие че щетите надвишават 20% от доходите на стопанствата. При наличие на застраховка стопаните ще могат да получат до 80% компенсация, а при липса – до 40%.
Заявените средства ще се разпределят на два етапа годишно – след 15 юни и след 15 октомври, като 70% от бюджета е предвиден за първия прием. Според анализ на Европейската инвестиционна банка, климатичните загуби в ЕС могат да достигнат 90 млрд. евро годишно, като България е на второ място по вариация в добивите, основно заради засушаването.
По време на събитието бяха споделени и добри европейски практики за адаптация към климатичните промени – включително изграждане на напоителни системи, противоградна защита, минимални обработки на почвата, използване на устойчиви сортове и други мерки за устойчиво управление на земеделските ресурси. Освен това се обсъдиха предложения за прехвърляне на средства между интервенции по линия на ЕЗФРСР като част от подготовката на четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.
Темата ще бъде дискутирана допълнително на заседание на Комитета по наблюдение. Представителите на земеделския сектор оцениха високо усилията и прозрачността при представянето на новия инструмент, като процесът ще продължи с допълнителни консултации и нормативни уточнения.
