Какво знаем за празника на 6 декември и неговите традиции
Никулден е един от най-почитаните празници в българския народен календар, посветен на свети Николай Чудотворец. Чества се на 6 декември и е свързан с множество обичаи, вярвания и традиции.
Според народната традиция свети Николай е закрилник на моряците и рибарите. Никола е един от шестимата братя-светци, на когото при разпределението на света се паднала водата. Почита се като защитник на водите, моряците и рибарите в образа на герой с криле, който лети над водната повърхност и спасява попадащите в затруднение. Църковно-християнският празник е посветен на св. Никола Мирликийски-Чудотворец, който е бил гонен и мъчен за Христовата вяра.
На Никулден, в чест на светеца, във всяко българско домакинство се приготвя шаран, специален обреден хляб и постни ястия. Храната се прекадява, а от хляба и рибата се раздава, след което семейството се храни в почит на свети Николай. Св. Никола е най-често предпочитаният светец, на когото се посвещава курбан при изпитания. Курбанът е задължително рибен и след като бъде определен се прави всяка година, строго спазвайки традицията.
Защо празнуваме Никулден?
- Свети Николай Чудотворец: Покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Смята се, че носи щастие и закрила на тези, които се занимават с мореплаване и търговия.
- Зимно слънцестоене: Никулден е близо до зимното слънцестоене, което в миналото е било свързано с празнуване на завръщането на светлината и началото на нов цикъл.
- Семейни традиции: Празникът е повод за събиране на семейството, за споделяне на радост и за укрепване на роднинските връзки.
Николай Мирликийски е роден през 3-и век в Патара, днешна Мала Азия. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патара в Ликия, приел племенника си в храма, за да му служи. В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий, след праведен монашески живот, Николай бил избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово, в Никодимия, в храма били изгорени 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.
През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ Николай. Съборът не минал без инциденти. Епископ Николай ударил шамар на Арий, разгневен от ереста му, която не почита Христос. Когато починали родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
За разлика от повечето свои събратя светци, Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Умира през 342 г. Погребан е в катедралата на град Мир и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари. През целия си живот Св. Николай помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.
Култът към Св. Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.
Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай Чудотворец. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай.
Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
На Никулден също така именниците посрещат своите гости. Традиционната храна за празника е: рибник, риба.
Никулден – Рецепти
Рибник
Продукти: 1 кг шаран, сом, лефер или друг вид едра риба, 400 г кромид лук, 200 г орехи, сол, бучка масло.
Рибата се изчиства като гръбната кост се изважда внимателно. Лукът се нарязва на дребно, запържва се и към него се прибавят счуканите орехови ядки и с тази смес се напълва вутрешността на рибата. Пече се в намазана с масло тава, като в нея може да се сложи и още 500 г ситно нарязан кромид лук, малко вода и мазнина. Вместо лук, рибата може да се постави върху сварен ориз или булгур и да се опече с тях.
Печена риба
Продукти: 1 кг риба, 150 г масло, брашно за паниране, сол.
Рибата се изчиства, посолява, овалва се в брашно и се слага в съд с нагорещено масло, където се пече от едната и от другата страна. Готовата риба се подправя с лимонов сок или с оцет и счукан чесън.
Варена риба
Продукти: 1 кг риба, 150 г масло, 1 лъжичка лимонов сок или оцет, магданоз, сол.
Изчистената и измита риба се посолява и се вари във вода около 20 минути, след което се отцежда от водата, Докато е още топла се залива с горещо масло, поръсва се с магданоз и лимонов сок или оцет.
