Нахут – източник на фосфор, калий и витамините С, В1, В2, В6, А и РР. От брашното направено от леблебия се приготвят голямо количество от детските каши и храни. Нахутът съдържа белтъчини, баластни вещества, калций, желязо. Баластните вещества влияят върху правилното функциониране на храносмилателната система, състоянието на сърцето и благоприятстват за стабилизиране на нивото на кръвната захар.
Консумацията на нахут доставя на организма енергия, която се използва постепенно, без да води до повишаване на нивото на кръвната захар. Благодарение на високото съдържание на белтъчини, той се използва като заместител на месото във вегетарианската диета. Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство-предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха.
Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цветът на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавиците. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите. Хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия.
Нахут – Кулинарно приложение
Освен в индийската кухня, нахутът е много използван и в италианската. Използва се в салати, предястия, основни ястия, сосове и десерти. Брашното от нахут се използва при приготвянето на паста, хляб и всякакъв вид тестени десерти. Едни от най-известните ястия са фалафелът и хумусът.
Нахут – Съвети
Зърната се накисват от 12 до 24 часа, след което могат да се приготвят. Когато се изпече става на леблебия и се вари като кафе за пиене.
