• 19.12.2020
  • /
  • Полезно

Месни Заговезни (Неделя Месопустна) – Традиции, обичаи и какво се яде

Picture of Ралица Нанкова
Ралица Нанкова
Ралица Нанкова, автор в Цвете.eu
Месни Заговезни – традиционна българска трапеза с месни ястия преди Великденските пости

Месни Заговезни (Неделя Месопустна) е православен празник в българския народен календар, който се отбелязва осем седмици преди Великден. Денят поставя началото на подготовката за Великденските пости. По традиция семействата се събират на празнична трапеза с месни ястия, а вечерта се извършва обичаят „прошка“, при който по-младите искат прошка от по-възрастните.

Какво е Месни Заговезни

Месни Заговезни е подвижен православен празник, отбелязван в неделя. Той бележи края на разрешеното месоядство и началото на постния период, водещ към Великден.

Думата „заговезни“ идва от старобългарски глагол – „заговявам“ означава да преставам да ям определена храна, да започвам пост. Месни Заговезни буквално е „последното говеене с месо“.

В различните краища на България празникът е познат под много имена: Неделя Месопустна, Неделя на Страшния съд, Месна заговезна, Малки заговезни, Месници, Кокошкини пустове, Месно запущоване.

Кога е Месни Заговезни

Месни Заговезни е подвижен празник – той се пада винаги в неделя, точно 56 дни (8 седмици) преди Великден и точно 1 седмица преди Сирни Заговезни.

Датата се определя от Пасхалията – изчислението на Великден по юлианския календар. За да разберете кога е Месни Заговезни за дадена година, намерете датата на Великден и извадете 56 дни.

ГодинаГоляма задушницаМесни ЗаговезниСирни ЗаговезниВеликден
2026 г.14 февруари15 февруари22 февруари12 април
2027 г.6 март7 март14 март2 май
2028 г.26 февруари27 февруари5 март23 април
2029 г.10 февруари11 февруари18 февруари8 април
2030 г.2 март3 март10 март28 април
2031 г.22 февруари23 февруари2 март20 април

Църковно и духовно значение

В православния богослужебен цикъл Месни Заговезни носи официалното название Неделя Месопустна или Неделя на Страшния съд. На литургията се чете евангелието от Матей 25:31-46 – за Второто пришествие и разделянето на праведни и грешни. Посланието е ясно: хората ще бъдат съдени не по думите, а по делата – нахранил ли си гладния, посетил ли си болния, простил ли си на обидилия те.

Месни Заговезни е третата от четирите подготвителни недели преди Великия пост: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя Месопустна (Месни Заговезни), Неделя Сиропустна (Сирни Заговезни).

Денят преди – в събота – православната църква отбелязва Голямата задушница (Месопустна задушница или Родителска събота). Това е един от двата най-значими дни в годината за поменаване на починалите. Хората отиват на гробищата, носят обредна храна и запалват свещи. В църквите се служат заупокойни литургии. Голяма задушница не е ден на скръб – тя е ден на спомен и благодарност. Народът вярва, че в тази събота мъртвите и живите са най-близо един до друг.

Какви цветя се носят на Голямата задушница

Голямата задушница се отбелязва в съботата преди Месни Заговезни. В този ден хората посещават гробищата, почистват гробовете и ги украсяват с цветя преди запалването на свещите.

По традиция се носят четен брой цветя – това е българският обичай при поменаване на починали. Най-подходящи са карамфили, лалета, ириси, нарциси и гладиоли.

Белите цветя символизират чистота и защита. Жълтите – спомен и раздяла. Лилавите – скръб и загуба. В народните вярвания се смята, че цветята трябва да са разцъфнали – неотворените пъпки се приемат за неблагоприятен знак.

Традиции и обичаи

Семейна трапеза

Центърът на деня е обилната семейна трапеза – само с месни ястия. Тя е едновременно символ на изобилие и сбогуване с месото преди аскезата на поста. Домакинята слага повече чинии, отколкото живите хора в дома – за спомен на починалите роднини.

Посещение при кумовете

В неделния следобед младоженците задължително посещават своите кръстници. Носят дарове – варена кокошка, обредна пита, вино. Кръстникът благославя и опрощава. Никой не тръгва на пост с обидена душа и скарано сърце.

Палене на свещи

Всеки член на семейството пали свещ за здраве. Огънят е символ на живота, светлината и очистването.

Какво се яде на Месни Заговезни

Традиционни ястия за Месни Заговезни

  • Варена кокошка
  • Свинско с нахут
  • Свинско с булгур
  • Свинско с кисело зеле
  • Баница с извара и мас

Трапезата на Месни Заговезни е изцяло месна, защото това е последният ден, в който се яде месо преди началото на Великденските пости.

Варената кокошка е най-характерното ястие. Тя се смята за символ на изкупление и в много региони е задължителна – оттам идва и названието „Кокошкини пустове“. В Югоизточна България традиционно се приготвят и трите свински гозби – с нахут, с булгур и с кисело зеле. Според народните вярвания колкото по-богата е трапезата, толкова по-плодородна ще бъде годината.

Рецепти за Месни Заговезни

Баница с извара и мас

Продукти: 500 г готови кори, 1 кофичка кисело мляко, 4 яйца, 250 г мас, 300 г солена извара, 1 лъжичка сода за хляб.

Киселото мляко, содата, яйцата, изварата и разтопената мас се разбиват заедно. Плънката се ръси върху всяка кора, без най-горната, върху която се слага само мазнина. Корите се нареждат една върху друга и се пекат в силна фурна.

Варена кокошка

Продукти: 500 г кокоше месо, 75 г ориз, 10 г сол, оцет или лимон, черен пипер.

Месото се измива и нарязва на порции. Залива се със студена вода, прибавя се солта и се вари. Оризът се прибавя 15 минути преди сваляне от огъня. Получената супа се подкиселява с оцет или лимон и й се слага черен пипер.

Свинско с нахут

Продукти: 800 г свинско месо, 700 г нахут, 200 г кромид лук, 20 г сол, 200 г мас (ако месото не е тлъсто).

Месото се нарязва на парчета, които се задушават с лук и мас или в собствената им мазнина при тлъсто месо. Нахутът се накисва в студена вода за около 12 часа, после се обелва, измива и така се поставя при месото. Прибавя се топла вода и всичко се вари на тих огън – внимавайте нахутът да не стане на каша. Соли се накрая, иначе не се сварява.

Свинско с булгур

Продукти: 750 г свинско месо, 400 г булгур, 150 г кромид лук, 15 г сол, 5 г червен пипер, джоджен и магданоз.

Нарязаното на парчета месо се запържва леко с нарязания лук, долива се вода и всичко се вари на тих огън, докато месото омекне. Върху свареното месо се поставя отделно сварен с вода и малко сол булгур. Оставя се да поври малко, като се поръсва с червен пипер, джоджен и магданоз.

Свинско с кисело зеле

Продукти: 1 кг свинско тлъсто месо, 2 кг кисело зеле, 100 г мас, 15 г сол, 200 г зелева чорба, 25 г лютиви пиперки, 10 г червен пипер.

Зелето се нарязва на ситно и се изстисква от водата. Месото се нарязва на парчета и поръсва с червен пипер. В тенджера се нареждат ред зеле, ред месо. Накрая се поставя маста, залива се със зелевата чорба и малко топла вода. Най-отгоре се слагат 2-3 цели зелеви листа и ястието се вари дълго на среден огън. Може да се нареди в пръстен гювеч и да се запече във фурна.

Поверия и народни вярвания

Месни Заговезни е ден, около който народът е натрупал богата система от вярвания. Много от тях идват от дохристиянски времена и са преплетени с православния характер на празника.

За трапезата и изобилието: вярва се, че колкото по-обилна е трапезата, толкова по-плодородна ще е годината. Домакинята не бива да пести – скъперничеството на тази трапеза носи оскъдица в дома за цялата година.

За починалите: на трапезата задължително се слагат чинии и за мъртвите членове на семейството. Народът вярва, че душите на починалите се завръщат в дома си на Голямата задушница и трябва да намерят своето място на масата.

За огъня: прескачането не е само веселба – то е обред за очистване. Вярва се, че огънят изгаря болестите и лошото от изминалата година. Който не прескочи огъня, ще боледува.

За здравето: в някои краища на България жените мажат децата с мас на Месни Заговезни – вярва се, че това ги пази от болести и уроки за цялата година.

Строгите забрани за деня: не се карат и не се обиждат хора – денят изисква мир и прошка. Не се произнасят клетви и клевети. Не се шие, не се плете, не се пере, не се оре и не се сее. Народът вярва: онзи, който работи в този ден, ще работи цяла година без почивка и без резултат.

Разлика между Месни и Сирни Заговезни

Двата празника са свързани, но различни – и много хора ги бъркат. Месни Заговезни се пада 8 седмици преди Великден и след него се забранява месото. Сирни Заговезни е 7 седмици преди Великден и след него се забраняват всички животински продукти – мляко, яйца, сирене.

ПоказателМесни ЗаговезниСирни Заговезни
Кога8 седмици преди Великден7 седмици преди Великден
Какво се забранява след празникаМесоВсички животински продукти
ТрапезаМесни ястияМлечни продукти, яйца, сирене
Типичен обичайСемейна трапеза, задушницаПрошка, огньове, маскаради
Църковно четенеСтрашният съд (Матей 25:31-46)Прогонването от Рая (Матей 6:14-21)

Какво следва след Месни Заговезни

След Месни Заговезни идва Сирната седмица (Сирница или Масленица) – седем дни, в които месото вече е забранено, но млечните продукти, яйцата и сиренето са разрешени.

Седмицата завършва със Сирни Заговезни (Прошка) – вторият голям заговезен празник. След него започва Великият пост – 40 дни строго въздържание от всички животински продукти. Пътят завършва с Великден.

Месни Заговезни → Сирна седмица → Сирни Заговезни → Великият пост → Великден.

Често задавани въпроси

Какво е Месни Заговезни?

Месни Заговезни е последният ден, в който православните християни ядат месо преди Великденския пост. Отбелязва се в неделя, 8 седмици преди Великден, и е известен още като Неделя Месопустна или Неделя на Страшния съд.

Кога е Месни Заговезни?

Датата се мени всяка година. Месни Заговезни се пада винаги в неделя, точно 56 дни преди Великден. За да намерите датата за конкретна година, потърсете кога е Великден и извадете 56 дни.

Какво се яде на Месни Заговезни?

Традиционно се яде варена кокошка, свинско с нахут, свинско с булгур, свинско с кисело зеле и баница с извара и мас. Трапезата е само с месни ястия – от следващия ден месото е забранено до Великден.

Каква е разликата между Месни и Сирни Заговезни?

Месни Заговезни е последният ден с месо – 8 седмици преди Великден. Сирни Заговезни е последният ден с млечни продукти – 7 седмици преди Великден. Между тях тече Сирната седмица, в която месото е забранено, но млякото и яйцата са разрешени.

Цветя и градина

Цвете.eu е български портал за цветя, растения, градина, дом, туризъм и енциклопедия за цветя. Сайтът предлага богата информация за различни видове цветя и растения, включително техните характеристики, отглеждане, грижи и приложения.

© 2026 - Енциклопедия за цветя