Мента

Мента, нане, гюзюм - Mentha piperita L. Сем. Устноцветни - Labiatae

Мента е многогодишно тревисто растение с тъмно виолетово, четириръбесто, разклонено от основата стъбло. Високо до 50-80 см. и силно развито хоризонтално коренище. Листата са с къси дръжки, кръстовидно срещуположни, сърцевидно яйцевидни, заострени, остро назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу по – светли, от двете страни, покрити с жлези, които отделят етерично масло .
Цветовете са дребни, розови или бледовиолетови, разположени в прешлени в пазвите на връхните листа събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Те са с плитко 5-делна и неопадваща виолетова чашка, 5-листно почти правилно фуниевидно венче и 4 тичинки. Плодът се състои от 4 яйцевидни едносеменни червено кафяви орехчета.
У нас има 7 вида от рода мента, но за разлика от джоджена, те не съдържат или съдържат много малко ментол, който е съставна част на ментовото масло.

Мента – Използваема част

Листата, брани в началото на цъфтежа от юли до август. Ментата се жъне сутрин, след вдигане на росата, в тихо и слънчево време, след което листата се обират и се
сушат на сянка или в сушилня при t° до 30°С. Изсушените листа са тъмно зелени отгоре и по – светлозелени отдолу имат парлив охлаждащ вкус и приятна миризма. Допустима влажност – 13%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Мента – Химичен състав

Ментово масло (състои се от ментол до 65% , дипентен, цинеол, пулегон, жасмон и др.), каротин, хесперидин бетаин, танини, горчиви вещества, оцетна и изовалерианова ки¬селина и др.

Мента – Лечебно действие и приложение

Растението проявява болкоуспокоително, противоспастично и дезинфекционна действие, предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове. Употребява се при сърбежи, копривна треска, екземи.

В българската народна медицина ментата се употребява още при газове и болки в стомаха и червата, разстройство, бронхиални катари, жлъчни и чернодробни заболявалия, виене на свят, безсъние, лош дъх на устата, меланхолия, епилепсия, апоплексия и др.
Външно ментовата запарка се препоръчва за жабурене при зъбобол и възпалени венци, за компреси при кожни възпаления, накисната в червено вино в отношение 1:10 – за жабурене и пиене (по 1 супена лъжица) при лош дъх на устата, а отварата с оцет – при стомашни кръвоизливи. Ментовото масло се използва за мазане при хемороиди.

Мента – Начин на употреба

1 супена лъжица от листата на ментата се заливат с 0,5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при тези заболявания се употребяват също бласкунът и дивият джоджен.

Back to top button