Магданоз

Магданоз, меродия, петрожил - Petroselinum crispum (Mill.) Nym. (Р. sativum Hoffm.) Сем. Сенникоцветни - Umbelliferae

Магданоз е многогодишно тревисто растение засявано навсякъде у нас, с голо набраздено, разклонено, високо до 80 см стъбло. Коренът е вретеновиден, месест, белезникав. Листата са светлозелени, лъскави, двойно до тройно перести, при основните и долните стъбла с дълги дръжки, а горните – триделни с ланцетни дялове. Цъфти през втората година. Цветовете са жълтозелени, събрани в сложни сенниковидни съцветия, в основата с обвивка от 1-2 листчета. Плодовете са сивозелени, яйцевидни, разпадащи се на две половинки.

Магданоз – Използваема част

Листата, плодовете и корените. Листата се берат през цялата година. Корените се вадят наесен или през цялата зима, а плодовете се берат след узряването от август до септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Изсушената билка трябва да е със запазен естествен цвят. Допустима влажност 12%. Листата, плодовете и корените се опаковат в торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

Магданоз – Химичен състав

Плодовете съдържат етерично масло (състои се от апиол, алилтетраметоксибензол, миристицин, апиолова киселина, бергаптен, кумарин), тлъсто масло (състои се главно от глицериди на петрозелиновата киселина) и флавоноиди; апинин, 7-апиозилглюкозид на лютеолина, диосмин; глико зидите нарингенин и апигенин, слуз, захар, калциев оксалат и др. В листата и корените се съдържат подобни вещества, но в по-малки количества. Така в листата са открити етерично масло, каротин, витамин C, лютеолин и апигенин. Цветовете на подправката съдържат кверцетин, кемпферол, а корените – апигенин.

Магданоз – Лечебно действие и приложение

Действа пикочогонно, повишава тонуса на гладката мускулатура. Препоръчва се за лечение при воднянка, отоци от сърдечен произход, заболявания на отделителната система, смущения в храносмилането, маточни кръвотечения, слабост в маточната мускулатура, газове в червата.
Българската народна медицина препоръчва магданоза още при възпаление и болки в стомаха и червата, възпаление и пясък в бъбреците и мехура, трудно уриниране, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, при бяло течение, възпаление на простатата, за увеличаване млякото при кърмачките и др.
Магданозът се използва още външно за лапи (корените и листата) против лунички и петна по лицето, циреи, отоци, ужилване от насекоми, при втвърдени млечни жлези у жените, а прах от корена или отвара от листата – против въшки. Използва се също в готварството и хранителната промишленост.

Магданоз – Начин на употреба

1 супена лъжица от корените или листата (1 кафена лъжичка от семената) се кисне 3 часа в 400 мл вряла вода. Пие се по 1 винена наша преди ядене 4 пъти дневно. Пресният сок от растението – 1 супена лъжица преди ядене, 3 пъти дневно.

Back to top button