Ликуала

Родът се състои от повече от 100 вида, обикновено ниски или средно високи палми от долния етаж на тропическата джунгла. Това са ветрилни палми с характерна форма на листата. Те образуват солитерни или сложни стъбла, които остават дълго време обвити от старите листни основи. Тънките, назъбени по края листни дръжки имат слабо костапалматни петури с почти кръгла форма.

Понякога те са ненадебелени, но по често разчленени на клиновидни сегменти, които изглеждат като отрязани по външния ръб. Цветовете на Licuala са двудомни.
Произход: Родината им е тропическата част на Азия от източна Индия през южен Китай и Малайския архипелаг до североизточна Австралия. Licuala расте в тропическите джунгли, тя предпочита низините и влажните до блатисти райони.

Licuala grandis
Тя е една от най-красивите видове. Поръбеното с останки от листа основи солитерно стъбло достига диаметър 5см. и височина 2м. Гъстата листна корона има яркозелени, почти ненаделени, кръгли ветриловидни листа с тънки дръжки, назъбени по ръба.

Licuala paludosa
Видът варира по отношение на обазуването на стъблото. Наред с единични стъбла се срещат и туфи с диаметър на отделното стъбло 6 или повече см. Ръбовете на листните дръжки има бодли, насочени към стъблото, палмовите листа са равномерно клиновидно надебелени и назъбени околовръст.

Култивиране: Licuala вирее най-добре при услови на топла къща на сянка. Lisuala grandis и други видве с едри листа се потапят няколко сантиметра във водата на чинийката, за да може коренището да бъде винаги достатъчно мокро. Те са подходящи за хидрокултура. При отглеждане в жилищни помещения трябва да й се осигури достатъчно влажен вуздух. Видовете Licuala са с необикновен вид и много декоративни. Други атрактивни видове са Licuala lauterbachii (със солитерно стъбло и едри листа) и Licuala rumphii (храстовидна).

 

Още новини