Копитник

Копитник

Kuva Jyri Uimonen 15.7.2004 Tommolan Tila, Kangasniemi

Популярно име: Копитник. Английски-Asarabacca, Pуски-Копытень европейский, Френски-Cabaret, Немски-Haselwurz

Латинско име: Asarum erupaeum
Сем. Aristolochiacea, Копитникови
Произход: умерените области на Северното полукълбо.
Височина: 5-6 см.
Цъфтеж: март-април.
Място: влажно, сенчесто.
Почва: влажна, богата на хранителни вещества, с алкална реакция.
Размножаване: със семена, които се засяват през пролетта. Целта е да се създаде плътен зелен килим. Не се страхувайте от мравки! Те събират семената, за да се консумира месестата част. Кълняемостта им остава невредима.
Основно действие: Копитникът има установено отхрачващо, отчасти седативно действие
Нежелани ефекти: Копитникът се причислява към токсичните билки и при употреба трябва повишено внимание!

Описание: Копитникът е многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо разклонено коренище. Стеблото е късо, 2-5 (10) см дълго, полегнало или приповдигащо се, в основата с 3 кафяви люспи и 2 (3) сближени презимуващи листа на дълги дръжки. Листните петури на копитника са бъбрековидни до почти кръгли с дълбока сърцевидна основа, целокрайни, тъмнозелени, лъскави. Цветовете са единични на върха на стеблото, околоцветникът е прост звънчевиден, отвътре е тъмнопурпурновиолетов или виолетовокафяв, отвън е зеленикавочервен до кафяв, влакнест. Плодът на копитника е многосеменна 6-гнездна кълбеста кутийка. Билката цъфти от март до юни.

Приложение:
Копитникът притежава отхрачващо, диуретично и успокояващо неравната система действие.
Използва се за лечение при: кашлица, воднянка, при нервна възбуда, главоболие, мигрена.
Народната медицина препоръчва билката още като средство против алкохолизъм и за изтрезняване.

Още новини