Ким

Ким – в диво състояние расте из ливади слогове и посеви главно в южните части на България. Култивирано растение. Отечеството му е Североизточна Африка.  Едногодишно тревисто растение с право, ръбесто разклонено от основата и високо до 1 м стъбло, с вретеновиден корен. Листата са с дълги дръжки, сложно перести. Цветовете са дребни, бели, събрани в съцветие сложен сенник. Плодът е яйцевиден, кафяв, двоен и след узряването се разпада на две половинки.

Ким – Използваема част

Плодовете и семената брани малко преди пълното им узряване. Те не узряват едновременно. Затова се изисква растенията да се жънат в най-благоприятния момент, и то тогава, когато семената в централния сенник са във восъчна зрелост и имат светлокафява окраска. След жътва плодовете от ким се оставят да доузреят и тогава се вършеят (това се прави, за да се избегне оронването на семената). В по-ниските места жътвата е през юни, а в по-високите – през юли. Плодовете имат характерна миризма и сладникаво – горчив вкус. Допустима влажност е 12%. Опаковат се в торби.

Ким – Химичен състав

Съдържат етерично масло – дипентен, филандрен, мазнини, белтъчини, захар, танини и др.

Ким – Лечебно действие и приложение

Плодовете на кима улесняват храносмилането, действат жлъчегонно, болкоуспокоително, газогонно. Българската народна медицина препоръчва плодовете при стомашни и чревни болки, за апетит, против газове, за увеличаване млякото у кърмачките, стомашна тежест, болести на черния дроб и жлъчката и др. Кимът се използва в хранителната промишленост, домакинството и др. Кюспето от семената на кима е ценна храна за добитъка.

Ким – как да го използвам

1 кафена лъжичка ким се залива с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1час. 3апарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.