Кариота

Палма рибя опашка (Caryota mitis)

Кариота е нискорастяща палма, която не достига голяма височина, много стеблена е и цъфти пищно с перести цветове.

Латинско име: Caryota mitis
Популярно име: Палма Кариота, Рибя Опашка, Кариота
Цъфтеж: В стайни условия палмата много рядко или почти никога не цъхти.
Светлина: Светло и слънчево място, защитено от преки слънчеви лъчи.
Температура: Зимата над 18 °C, през нощта не по-малко от 16°C.
Въздушна влажност: висока
Поливане: Редовно от пролетта до есента, да не се допуска пресъхване.
Почвена смес: Състав – градинска пръст , листовка, угнил оборски тор и пясък в отношение 3-2-1-1
Торене: През вегетационния период през 2 седмици с тор за листно декоративни растения.

Размножаване: Със семена, които за 48 часа се накисват в топла вода и се сеят във влажна почвена смес на дълбочина 1 см, по 3-5 бр. в една саксия. Чрез страничните издънки – при пресаждане на растението внимателно се отделят издънките. Кафяви крайчета на листата се получават от сух и топъл въздух, а жълтеещите листа са признак на недостатъчно поливане. Появата на големи кафяви петна говори за преовлажняване на почвата или много ниска температура. Старите и кафяви листа трябва да се отрязват от ствола, не да се отчупват.

Съвети: След третата година може да пресадите палмата, като осигурите добър дренаж. Пазете корените от нараняване.

Поради формата на перестите листа видовете Кариота (известни са 27), се наричат общо палми Рибeна опашка. По размер те са средноголеми до големи, едностъблени или пускащи леторасти, тоест всяко странично перо е допълнително пересто разчленено. Първото съцветие се появява между основите на горните листа, а последното след много години близо до земята. След това дърветата умират.

Плодовете са с големина на череша, червени до кафяви, а месестата им част (особено при Caryota mitis) съдържа оксалатни кристали, които причиняват възпаления на кожата. Необикновени са триъгълните до конусовидни единични пера. Еднаквите нерви, които излизат от основата на перата, завършват по неравномерно назъбения, като накъсан ръб на перестите листенца. Тази особеност е характерна за всички видове Кариота.

Кариота – Произход

Родът е разпространен в тропическите райони на Малайския островен архипелаг, Източна Азия и Австралия. Вирее на различни места. Повечето видове растат в тропическите джунгли, а други по планинските склонове и гребени, в районите със сезонно обусловени дъждовни периоди или в субтропически планински райони. Caryota спада към бързорастящите родове. Caryota mitis Този вид е по-нисък от Caryota urens, но пуска адвентивни издънки. Така се образуват растителни островчета с диаметър до 1,5м. Всяко стъбло може да достигне височина 10м и 15 см дебелина. Ветрилните корони заедно изглеждат като храсти.

Най-красивият вид Кариота е едностъблената, но със сиво стъбло на еквидистантни (разположени на еднакво растояние един от друг) пръстени. Равномерно оформените висящи листа с дължина 5м. и придават прелестен вид. Caryota urens –  видът е наричан още източноиндийска пралива палма поради това, чe в мeсeстата част на плода има дразнeщи лигавици оксалатни иглици. В родината си тя е прекрасно декоративно и същевременно полезно растение. Стъбло, което завършва с издължен кичур без корона, достига височина 30м. Листата се спускат в дъга и имат дължина около 5м. Caryota urens е едностъблена, следователно може да се размножава само от семена.

Кариота – Култивиране

По отношение на произхода си всички видове Caryota са отностелно устойчиви и приспособими. Така например те могат да виреят в условията на прохладна къща. Обичат много светлина, влажни коренища, влажен въздух, тоест в жилищни помещения трябва да се напръскват ежедневно. Ако температурата през нощта не пада под 16°C, силните растения може да се гледат на защитено място в градината. Caryota mitis може да се размножава чрез отделяне на вкоренени странични издънки.

Back to top button