Какво знаем за историята на цветята

Какво знаем за историята на цветята

Откога се отглеждат цветята?
Цветята се отглеждат от дълбока древност. На о.Крит има изображения на рози от 3000 г. др. н.е. В пирамидите на древния Египет са намерени семена и листа от фикус, финикова палма и от други декоративни растения.
В древна Юдея особено обичани били розите и белият крем (известна е розовата долина на Соломон в околностите на Ерусалим), а нарцисът и миртата били емблема на мира. Висящите градини на Вавилон са едно от „седемте чудеса“ на древния свят. В градините на Иран, наричани парадизи, освен декоративни и плодни дървета и храсти отглеждали цветя — лалета, зюмбюли, нарциси, теменуги, макове и др., а розата била на особена почит. Поетите наричали Иран Гюлистан (гюл –V роза) — страна на розите. Много от любимите ни днес цветя са били познати на древните народи. По-късно цветята намерили широко разпространение и в Европа. Днес сведения за градините на древна Гърция се черпят от „Илиада“ и „Одисея“

Какво значение са имали цветята за някои народи?
През вековете цветята са имали свое значение. Например за древните гърци розата означавала тъга за миналото, за отлетялата младост, а лилиумът (кремът) бил символ на непорочност и чистота. За египтяните розата означавала кратък живот, а кремът — свобода и надежда. Във Франция кремът бил емблема на кралското семейство и заедно с маргаритата бил включен в герба на Людовик IX. Японците смятали хризантемата за символ на небесните светила, а италианците — за символ на смъртта. Китайците като израз на любов поднасяли божури, а англичаните — незабравки. Във Франция карамфилите били символ на борба и революция, а в Германия означавали постоянство и вярност. В Белгия по време на стачките работниците поставяли на блузите си синчец. При много народи делфиниумът (ралицата) означавал честност, теменугата —доброжелателство, камбанката — бъбривост, лалетата — гордост, кандилката — неблагодарност, розата — любов, незабравката — постоянство, ериката — самотност и т. н.

Какъв символ е била розата?
В Рим розата красяла всяка арка и била символ на храбростта. Венец от рози бил поставян на главата на воина-победител. Гърците отглеждали рози за богинята на красотата Афродита, чийто храм бил заобиколен от розова градина.
Бялата роза се смятала за символ на мълчанието, затова когато се водел важен разговор, на масата се поставяли бели рози, което означавало, че всичко казано остава в тайна. До днес се е запазил изразът „Sub гosa dictum“ („казано под роза“).

Какво е лотосът за египтяните?
Любимо цвете на египтяните бил лотосът (вид водна лилия), чиито цветове при залез слънце се затварят и се потапят във водата, а при изгрев изплават и се разтварят. Освен като декоративно растение египтяните използвали лотоса и за храна» като варели коренищата му и смилали на брашно семената му. Лотосът бил рисуван, както и издялван от камък по капителите на колоните. Влюбените си го изпращали един на друг. В древния Египет, където не било прието да се носят цветя на домакинята, слугата дарявал пристигащите гости с лотосово цвете или поставял по главите и вратовете на гостите венци и огърлици, сплетени от лотосови цветове. Един-единствен лотосов цвят често окичвал черната коса на някоя египтянка.

Какво е божурът за китайците и теменужката, белият крем и макът за гърците?
Плиний определя божура като най-старото от всички култивирани цветя. От стотици години в градините и храмовете в Пекин се отглеждат божури. За отбелязване е, че още император Хинг-Минг (2737—2697 г. пр. н. е) се занимавал с цветарство. В древна Атина при всички тържествени случаи се носели венци от теменуги. В определен ден през пролетта децата над тригодишна възраст били обкичвани с венци от теменуги, тъй като теменугата била символ на невинността. Белият крем бил символ на свободата. Макът, който днес се унищожава като плевел, се смятал като необходим за плодородието на полето, затова на Деметра — богинята на плодородието — освен ечемика и пшеницата са посвещавали и него. Атлетите при тренировките си за олимпийските игри ядели мак с мед и вино, а персийците поръсвали ориза си с мак.

Кои цветя участват в гербове?
Розата е герб на английските крале от Тюдорите до днес.
Ирисът бил герб на Бурбоните.
Лалето било герб на турските султани от Османската династия.
Три листа и три цвята от пауловния са семеен герб на Микадо в Япония.
Хризантемата е герб на Япония.
Магарешкият бодил е герб на Шотландия.
Детелината е герб на Ирландия.
Празът е герб на Уелс.
През втория кръстоносен поход Людвиг VII носел знаме с ириси. Родителите на Жана д’Арк имали за герб венец от ириси на върха на меч. В Ирландия много лесно се различавали къщите на католиците и на протестантите. Католиците засаждали бели цветя, а протестантите – оранжеви.
Магарешкият бодил бил поставен върху герба на шотландците след следния случай. Датчаните, слезли на шотландския бряг, опожарявали, грабели и убивали. Веднъж при мъгла решили да нападнат шотландската войска. Един датчанин обаче настъпил с бос крак магарешки бодил и извикал от болка. Шотландците чули вика, събудили се и прогонили датчаните, които не дошли вече.
Първият саксонски херцог носел на гърба си венец от седефчета, тъй като това цвете правело хората целомъдрени. Седефчето е прочуто и поради това, че е послужило за образец на спатията от картите за игра.

Коя е родината на лалето?
Родина на лалето е Азия, където то расте в диво състояние. Лалето било символ на любовно признание. Възпявали са го поети, рисували c.a го художници. В Европа е пренесено през 1654 г. Малко по-късно (1571 г.) проникнало в Холандия, където намерило своята втора родина. Стремежът да се създават нови сортове лалета бил особено голям през 1634—1640 г., когато една луковица от нов сорт се продавала за 13 000 гулдена. Като всички цветя лалето е преминало през разни стадии на развитие. Холандия и до днес е главна производителка и износителка на луковици от лалета.

Какво се знае за карамфила?
След като през XVII в. на хората им омръзнали луковичните цветя, заговорило се за карамфила, който бил познат още от времето на Теофраст. Римляните го открили около Бискайския залив. Карамфилът и до днес е едно от най-разпространените цветя. Алпийката го поставя в корсажа си, испанката-в косата си до високия гребен, италианката-зад ухото си, а селският ерген-на шапката си, ако има успех в любовта. Изобщо отрано карамфилът е придобил значението на символ, и то за различни неща. Френските благородници носели червени карамфили, когато се качвали на гилотината, а социалистите — когато ходели на манифестации.

Как се използват в родината си някои декоративни за нас растения?
Мексиканците варят, пекат и ядат младите пъпковидни стъбла на кактусите от род Опунция. Освен това те ги осоляват и ги консервират, както ние краставиците. От кълбовидните стъбла на ехинокактусите правят сладка и захаросани резанки. Плодовете на някои видове цереуси имат разнообразен вкус — на ягода, на френско грозде, на портокал и др.
Местното население на Южна Америка използва кактусите като лечебно средство: с месестите корени на опунциите се лекуват счупвания на костите. Плоските като питки стъбла на опунциите се употребяват за загряващи компреси. Сокът им се използва за фиксиране на бои и за колосване и импрегниране на тъкани. Влакното на опунциите е добър материал за изработване на висококачествена хартия, която се използва за банкноти.
Доскоро цели плантации от опунции са били отглеждани за развъждане на мъхнатата листна въшка — кошенила, от която се получава ценната боя кармин. До 1785 г. добиването на тази боя е било тайна на Мексико.
По пазарите на Мексико, което е родина на агавето (столетника), се продават стъбла от това растение. Мексиканците ги пекат и ги ядат. Те ядат и възкиселата мека част на листата — сурова или варена, а от листата, корените и стъблата получават спирт. В родината си агавето цъфти след осмата година. Когато в центъра на листната розетка се забележи младата цветна пъпка, тя се отрязва. Тогава в образуваната ямичка се набира сладък сок, който съдържа 10% захар и се нарича „медена вода“. В продължение на осем до десет месеца растението отделя по около 5 л.сок на ден, който се изгребва три пъти дневно.
От влакното на агавето, наричано „сизал“, се правят много здрав канап, мрежи, въжета и каубойски ласа.
В родината си финиковата палма се използва за приготвяне на хранителни продукти. Фурмите й се ядат пресни, сушени и варени. От сока им се прави фиников мед, а при ферментирането на сока се получава финиково вино.
Голямо е значението и на кокосовата палма, тъй като орехите й са пълни с хранителна маса и растително мляко.
На монстерата е дадено видовото име делициоза, т. е. деликатесна, апетитна, заради плодовете и, които се ядат.

Обичат ли българите цветята?
Обичта на българите към цветята е подчертана и съществува от древни времена. Цветята са в домашната градина, на балкона, на прозореца, в стаята.
Цветя, към които има интерес и днес, са молохите, гергините, карамфилът, розата, невенът, богородичките, здравецът, латинката, божурът и др.
С непрекъснатото подобряване на благосъстоянието на нашия народ се повишава и необходимостта от повече цветя в обществените и домашните градини, там, където човек работи и живее. Увеличават се площите за производство на цветя и се разширява асортиментът от отглежданите цветя.

Още новини