Хрян

Хрян - Armoracia rusticana (Lam.) P. Gaertn.,Сем. Кръстоцветни - Cruciferae

Хрян е многогодишно тревисто растение с мощно развито месесто, разклонено бяло коренище и с разклонено, високо 46-100 (125) см стъбло. Отглежда се като билка и за подправка, но някъде се среща подивяло край огради и градини. Листата са големи, лъскави, тъмнозелени, приосновните яйцевидни, често пересто наделени, на дълги до 30 см дръжки, горните на къси дръжки или приседнали, елиптични до ланцетни, едро назъбени или цели. Цветовете са дребни, бели, с 4-листна чашка, 4-листно венче и 6 тичинки. Плодът е продълговата шушулка.

Хрян – Използваема част

Коренищата, които се вадят през октомври – ноември и се пазят в прясно състояние във влажен пясък. Те са със синапоподобна миризма и лютив вкус. При поискване се сушат на сянка или в сушилня при t° до 35°С. Опаковат се в торби. Запазват се на сухо и проветриво място. Химичен състав. Етерично масло (подобно на синапеното), гликозид синигрин, който под влияние на фермента мирозин се разпада на синапено масло, кисел калиев сулфат и гликоза; аспарагин, глутамин, скорбяла, захар, гума, смола, витамин С и др.

Хрян – Лечебно действие и приложение

Пикочогонно, газогонно, улеснява смилането на мазнините.
Българската народна медицина препоръчва коренища от хрян при вода в коремната област, пясък в бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм, подагра, магарешка кашлица, газове, задух, за апетит, полововъзбудително и др., а външно – за лапи при ревматизъм, плеврит и подагра. Листата, намокрени се използват за налагане против главоболие.

Хрян – Начин на употреба

1 супена лъжица настърган хрян се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Или 400 г настърган хрян се смесва с 500 г мед. Взима се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. В нашата народна медицина хрянът, смесен 1:10 с кисело мляко се употребява против захарен диабет и високо кръвно налягане. Взима се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно.

Back to top button