Дюля – дърво достигащо височина до 5 метра. Отечеството му е Югозападна Азия. У нас е култивирано растение. Листата са последователни, яйцевидни, отдолу сивовлакнести. Цветовете са единични и едри, с 5 бели или розови венчелистчета, 5 – листна чашка и много тичинки. Плодът е лимоновожълт, едър и покрит с ръждив мъх.
В нея има много пектин. Тя се характеризира с ниско съдържание на калории, поради което се радва на благоразположението на диетолозите. Съдържа още глюкоза, фруктоза, ябълкова и лимонена киселина, соли на желязото, калий, фосфор и калций.
Освен това е богата на витамини A, B, C, E и PP. Пектинът и танините, съдържащи се в плодовете, помагат за отстраняването на токсините и различните канцерогенни съединения от тялото, спомагайки за прочистването на червата.
Те се противопоставят на развитието на заболявания и възпалителни процеси на храносмилателната система. Дюлята укрепва сърцето, черния дроб, отстранява лошия дъх в устата. Тя действа добре при сърцебиене, махмурлук, при повръщане, слабост и жълтеница.
Дюля – употреба
Субстанциите, които се съдържат в плода, подпомагат активността на черния дроб. Препоръчва се колкото се може по-продължително лечение със сок от дюли. Добре е да се пие по един литър на ден.
За лечение на диария и за успокояване на кашлица се прави запарка (шепа листа или цветове от дюля се заливат с чаша вряла вода). Приемат се по две чаши дневно от запарката.
При гингивит или туберколоза се прави отвара от плодове. Една непочистена от семките дюля се нарязва на тънки филийки и се вари в един литър вода, докато водата изври почти напълно. Прецежда се и се пие в рамките на един ден. По избор може да се послади със захар.
При бяло течение се правят локални бани, като отвара от дюля се добавя към водата за миене.
При ентероколити, хроничен хепатит и чернодробна недостатъчност се приема прясно изстискан сок от няколко дюли, който набавя и нужното количество витамини в организма.
Ползва се и като маска за тен – плода се обелва и настъргва, добавя се малко мед и се нанася върху добре почистена кожа. След 20 минути се изплаква с хладка вода.
При нарушено храносмилане – ядат се обелени дюли, които помагат за правилното разграждане на храната, особено при хора с т.нар. „ленив стомах“
При подуване и киселини в стомаха, гастрит – препоръчват се по 1-2 лъжици медицински ликьор от дюля.
При нарушена функция на панкреаса – препоръчва се колкото се може повече пресен сок от дюля.
При хемороиди – всеки ден да се изяжда по една дюля, заедно с ципата. Спира кръвоизливите и има противовъзпалителен ефект.
При хора с повишени нива на кръвната захар, се препоръчва консумацията на дюли.
ВНИМАНИЕ! При хора предразположени към запек, сокът от дюля не се препоръчва.
В сладкарската индустрия дюлята е много често използвана. От нея се приготвят сладка, конфитюри, желета, компоти и мармалади.
