Благовещение

Благовещение се празнува в края на месец март, на 25, наричан още Благовец и отбелязван тържествено в народния календар като „половин Великден”.
Църковнохристиянскнят празник е посветен на св. Архангел Гавраил, който съобщил на Дева Мария благата вест, че е определена да зачене от светия Дух и да роди спасителя на света.

Според народното вярване на Благовещение всички трябва да се подготвят да посрещнат лятото. Затова предишният ден домовете се почистват и боклукът се изгаря.
В деня на празника всички се стремят да бъдат сити и с пара в джоба, защото се вярва, че като закука кукувицата, в каквото състояние се намират, така ще им върви през цялата година.

От топлите страни долитат щъркели и лястовици, пъдпъдъци и кукувици, които също носят блага вест – иде лято, събужда се природата за нова родитба и зачатието е нейното начало. На Благовещение се пробиват ушите на малките момиченца, защото се вярва, че ще ги боли по-малко и бързо ще заздравеят.

Вярва се, че на Благовец идват прелетните птици, а засадените на този ден дървета ще имат сладки плодове. Този празник е особено почитан от иманярите, според които през нощта срещу този ден могат да намерят закопаното имане.

Основен обичай е обредното гонене на змии, гущери и бълхи. Във всички домове се пали огън, който момчетата прескачат,за да не ги хапят змии през лятото. Домашните тропат с маши, ръжени и други железни предмети, като изричат думите: „Бягайте, змии и гущери”.

Празнуват всички с имена Благовест, Благой, Вангел, Гаврил и други.
Традиционна храна за празника: шарена пита, лучник, печена или варена риба, рибник.

Back to top button
Close