Бъдни вечер

Бъдни вечер се празнува в навечерието на Коледа, на 24 декември. Наричан още Наядка (Дупнишко), Суха Коледа (Софийско), Крачун (Плевенско и Ломско), този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг. Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Богородица, които започват от Игнажден (20 декември) и завършват на Коледа, отбелязван от православната църква като Рождество Христово.

Денят е свързан с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се подсигури и подпомогне семейното благоденствие. Подготовката за Бъдни вечер започва от ранна сутрин с приготвянето на няколко вида хляб. Хлябовете се приготвят от облечената празнично домакиня. Основният хляб, посветен на коледния празник, е с кръгла форма, пластична украса от тесто – кръст, кръг, и се нарича боговица, бъдняк, светец, вечерна.

В Западна България върху хлябовете за Бъдни вечер се изобразяват елементи от стопанската дейност – рало, орач, кошара; животни – крава, свиня и др. Момите в семейството приготвят или поне украсяват специалните краваи, предназначени за коледарите, които са обикновено с елипсовидна форма и допълнителна украса от орехи, бръшлян, чимшир. От тестото се навиват и преплитат обръчи, плитки, затова и в песните се пее за „вит – превит” кравай. Някои от краваите са кръгли, с дупка в средата. За малките коледарчета са коледните кравайчета, колачета, пупки. За момченцата те са с форма на подкова, а за момиченцата като осморки, наричани кукли. Жените в семейството готвят и основните храни за трапезата, които са задължително постни – сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник. Коледните християнски пости определят и вида на храната.

Бъдни вечер – Обичай

През деня, докато се подготвя храната, малките коледарчета започват своите обиколки. Те са момченца до 12 – 13 годишна възраст, носещи торбички, които обикалят домовете на близки и съседи с пожелания за плодородие и приплод на животните. В Западна България ги посрещат със сито, пълно с жито, което посипват по главите на децата, а те почукват по падналите на земята зърна и пожелават да се роди много жито през годината.Наричани славикарчета (Пловдивско), кофръжници (Западна България), малки колади (Разградско), те са очаквани като предвестници на желаното благополучие. Награждават ги с кравайчетата, сушени плодове, орехи и дребни пари, които нанизват на тояжките си.За празника мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за огъня, който ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича бъдник, коладник (в Източна България) и дедник, прекладник, чикор (в Западна България). Дървото е обикновено крушово, дъбово или буково – здраво и родовито. В по-дебелия му край се пробива дупка и в нея се слага тамян, вино, масло, а след това тя се затваря е дървен клин и този край се увива в бяло ленено или конопено платно. Цялото дърво се намазва с осветено в църквата масло и така „миросано”, дървото е готово за бъднивечершния огън. Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се събират всички от семейството. Вярва се, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Затова стремежът е на нея да се постави от всичко, което се произвежда. Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички членове на семейството са се събрали.

Трапезата се слага на земята върху разстлана слама. Над сламата се поставя чувал за жито и отгоре месал. Върху него се нареждат храните – хлябовете, мед, лук, чесън, орехи, постни сарми, туршия, сушени плодове, сурово жито, а в някои райони на страната и малко пари, палешникът от ралото, пръст от нивата. Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, поставен на керемида или на палешника на ралото, а след това обикаля и прекадява всички помещения и стопански постройки. Веднъж седнали, членовете на семейството не трябва да стават, а ако това се наложи, може да стане само стопанинът, но върви приведен, за да натежават и привеждат от зърна житата. Стремежът е вечерята да започне по-рано, за да узряват по-рано житата. След като прекади, най-възрастният мъж разчупва хляба и раздава по една част на всички и едва след това може да започне вечерята. От пластичната украса на хляба се дават на отделни членове на семейството онези части, които символизират техния труд – на овчаря се дава кошарата, на орача – ралото. След като се нахранят, всички заедно хващат краищата на месала и вдигат трапезата, а децата се търкалят по сламата, но задължително в една посока, за да полягват житата само на една страна. От коледния хляб след вечерята поставят част на полицата, за да са високи житата. В Софийско в храната на добитъка слагат игнажденско колаче, което само са разчупили на трапезата. От сламата поставят в полозите на кокошките.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват за следващите кадени вечери недогорялата свещ, орехите и суровото жито. В много райони на страната жените отделят по една хапка от всичко и занасят на гробищата за стопанина, наместника на къщата. Календарният момент на празника е подходящ за прогнозиране на бъдещето, затова са известни много гадания за времето, здравето, плодородието. Ако бъдникът гори буйно с искри, това означава, че годината ще бъде плодородна. По ядките на орехите се гадае за здравето на членовете на фамилията. Със същата цел в огъня се хвърля и житно зърно или дрянова пъпка.

Момите тайно отделят първия залък, поставят го под възглавницата си и по това, кого ще сънуват през нощта, определят своя бъдеш жених. Част от пепелта на бъдника се заделя и пази до есента, когато смесена е житото за посев, попада на нивата, за да подсигури добър растеж на житата. На първия кихнал по време на вечерята се обещава първото родено агънце, козле, теленце. Поставените в хляба белези – сребърна пара, сламка, тиквена семка, обещават сполука на този, на когото са се паднали, в областта на стопанската дейност, за която са наречени. Намерилият сребърната пара ще бъде здрав и честит, успешни ще бъдат делата му през годината. Когато вечерята е свършила, всички очакват идването на коледарите.

Този обичай е известен във всички български земи, но се провежда по различен начин в Източна и Западна България. Участниците в коледуването в източнобългарските земи се наричат коледари, коладници, куледаше. Те са само мъже, предимно ергени. Своята подготовка започват от Игнажден, когато започват да учат песните под ръководството на по-възрастен, женен мъж, който е водач на групата и се нарича цар, станеник, кудабашия, мармарин. Заедно с коледарите върви и група от момчета, които известяват идването им и носят краваите. Коледарите са облечени в празнично облекло, с украса на калпаците от китка и нанизи от пуканки, сушени сливи, стафиди.

Групата, наричана куда, чета, обикаля домовете от полунощ до сутринта, като всяка група обикаля определена махала. Влизайки в дома, те пеят специални песни, посветени на членовете на домакинството, започвайки от стопанина. Песните изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Накрая водачът на коледарите изрича коледарската благословия, която е речитативна, в бързо темпо. Стопаните даряват коледарите с брашно, сланина, месо, а момата подава специално приготвения коледарски кравай, върху който са поставени и малко пари. В Западните краища на страната коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима пеячи и гайдар. Старецът е облечен с обърнат наопаки кожух, със звънци по лактите и тояга в ръка. Той е водачът на групата. Заедно с бабата разиграват пантомима с хумористичен характер и сюжет от живота на селището,а трохоберът събира и носи краваите и другите дарове. Коледарите пеят за всеки член от семейството и благопожелават щастие, здраве и богата реколта.

Традиционните храни за празника: жито, боб, сарми с булгур или ориз, пълнени сушени чушки с фасул, орехови ядки с чесън и мед, прясна пита, кравайчета, зелник или тиквеник, ошав от сушени плодове, пресни ябълки, круши, дюли и др. Именници са Варвара, Варадин, Варка, Варя и други.

Back to top button