Бъдни вечер

Бъдни вечер се празнува в навечерието на Коледа, на 24 декември. Наричан още Наядка (Дупнишко), Суха Коледа (Софийско), Крачун (Плевенско и Ломско), този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг. Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Богородица, които започват от Игнажден (20 декември) и завършват на Коледа, отбелязван от православната църква като Рождество Христово.

Денят е свързан с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се подсигури и подпомогне семейното благоденствие. Подготовката за Бъдни вечер започва от ранна сутрин с приготвянето на няколко вида хляб. Хлябовете се приготвят от облечената празнично домакиня. Основният хляб, посветен на коледния празник, е с кръгла форма, пластична украса от тесто – кръст, кръг, и се нарича боговица, бъдняк, светец, вечерна.

В Западна България върху хлябовете за Бъдни вечер се изобразяват елементи от стопанската дейност – рало, орач, кошара; животни – крава, свиня и др. Момите в семейството приготвят или поне украсяват специалните краваи, предназначени за коледарите, които са обикновено с елипсовидна форма и допълнителна украса от орехи, бръшлян, чимшир. От тестото се навиват и преплитат обръчи, плитки, затова и в песните се пее за „вит – превит” кравай.

Някои от краваите са кръгли, с дупка в средата. За малките коледарчета са коледните кравайчета, колачета, пупки. За момченцата те са с форма на подкова, а за момиченцата като осморки, наричани кукли. Жените в семейството готвят и основните храни за трапезата, които са задължително постни – сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник. Коледните християнски пости определят и вида на храната.

Бъдни вечер – Обичай

През деня, докато се подготвя храната, малките коледарчета започват своите обиколки. Те са момченца до 12 – 13 годишна възраст, носещи торбички, които обикалят домовете на близки и съседи с пожелания за плодородие и приплод на животните. В Западна България ги посрещат със сито, пълно с жито, което посипват по главите на децата, а те почукват по падналите на земята зърна и пожелават да се роди много жито през годината.Наричани славикарчета (Пловдивско), кофръжници (Западна България), малки колади (Разградско), те са очаквани като предвестници на желаното благополучие. Награждават ги с кравайчетата, сушени плодове, орехи и дребни пари, които нанизват на тояжките си.

За празника мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за огъня, който ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича бъдник, коладник (в Източна България) и дедник, прекладник, чикор (в Западна България). Дървото е обикновено крушово, дъбово или буково – здраво и родовито. В по-дебелия му край се пробива дупка и в нея се слага тамян, вино, масло, а след това тя се затваря е дървен клин и този край се увива в бяло ленено или конопено платно. Цялото дърво се намазва с осветено в църквата масло и така „миросано”, дървото е готово за бъднивечершния огън.

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се събират всички от семейството. Вярва се, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Затова стремежът е на нея да се постави от всичко, което се произвежда. Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички членове на семейството са се събрали.

На Бъдни вечер трапезата се слага на земята върху разстлана слама. Над сламата се поставя чувал за жито и отгоре месал. Върху него се нареждат храните – хлябовете, мед, лук, чесън, орехи, постни сарми, туршия, сушени плодове, сурово жито, а в някои райони на страната и малко пари, палешникът от ралото, пръст от нивата. Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, поставен на керемида или на палешника на ралото, а след това обикаля и прекадява всички помещения и стопански постройки. Веднъж седнали, членовете на семейството не трябва да стават, а ако това се наложи, може да стане само стопанинът, но върви приведен, за да натежават и привеждат от зърна житата.

Стремежът е вечерята да започне по-рано, за да узряват по-рано житата. След като прекади, най-възрастният мъж разчупва хляба и раздава по една част на всички и едва след това може да започне вечерята. От пластичната украса на хляба се дават на отделни членове на семейството онези части, които символизират техния труд – на овчаря се дава кошарата, на орача – ралото. След като се нахранят, всички заедно хващат краищата на месала и вдигат трапезата, а децата се търкалят по сламата, но задължително в една посока, за да полягват житата само на една страна. От коледния хляб след вечерята поставят част на полицата, за да са високи житата. В Софийско в храната на добитъка слагат игнажденско колаче, което само са разчупили на трапезата. От сламата поставят в полозите на кокошките.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват за следващите кадени вечери недогорялата свещ, орехите и суровото жито. В много райони на страната жените отделят по една хапка от всичко и занасят на гробищата за стопанина, наместника на къщата. Календарният момент на празника е подходящ за прогнозиране на бъдещето, затова са известни много гадания за времето, здравето, плодородието. Ако бъдникът гори буйно с искри, това означава, че годината ще бъде плодородна. По ядките на орехите се гадае за здравето на членовете на фамилията. Със същата цел в огъня се хвърля и житно зърно или дрянова пъпка.

Момите тайно отделят първия залък, поставят го под възглавницата си и по това, кого ще сънуват през нощта, определят своя бъдеш жених. Част от пепелта на бъдника се заделя и пази до есента, когато смесена е житото за посев, попада на нивата, за да подсигури добър растеж на житата. На първия кихнал по време на вечерята се обещава първото родено агънце, козле, теленце. Поставените в хляба белези – сребърна пара, сламка, тиквена семка, обещават сполука на този, на когото са се паднали, в областта на стопанската дейност, за която са наречени. Намерилият сребърната пара ще бъде здрав и честит, успешни ще бъдат делата му през годината. Когато вечерята е свършила, всички очакват идването на коледарите.

Този обичай е известен във всички български земи, но се провежда по различен начин в Източна и Западна България. Участниците в коледуването в източнобългарските земи се наричат коледари, коладници, куледаше. Те са само мъже, предимно ергени. Своята подготовка започват от Игнажден, когато започват да учат песните под ръководството на по-възрастен, женен мъж, който е водач на групата и се нарича цар, станеник, кудабашия, мармарин. Заедно с коледарите върви и група от момчета, които известяват идването им и носят краваите. Коледарите са облечени в празнично облекло, с украса на калпаците от китка и нанизи от пуканки, сушени сливи, стафиди.

Групата, наричана куда, чета, обикаля домовете от полунощ до сутринта, като всяка група обикаля определена махала. Влизайки в дома, те пеят специални песни, посветени на членовете на домакинството, започвайки от стопанина. Песните изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Накрая водачът на коледарите изрича коледарската благословия, която е речитативна, в бързо темпо. Стопаните даряват коледарите с брашно, сланина, месо, а момата подава специално приготвения коледарски кравай, върху който са поставени и малко пари.

В Западните краища на страната коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима пеячи и гайдар. Старецът е облечен с обърнат наопаки кожух, със звънци по лактите и тояга в ръка. Той е водачът на групата. Заедно с бабата разиграват пантомима с хумористичен характер и сюжет от живота на селището,а трохоберът събира и носи краваите и другите дарове. Коледарите пеят за всеки член от семейството и благопожелават щастие, здраве и богата реколта.

Традиционните храни за празника: жито, боб, сарми с булгур или ориз, пълнени сушени чушки с фасул, орехови ядки с чесън и мед, прясна пита, кравайчета, зелник или тиквеник, ошав от сушени плодове, пресни ябълки, круши, дюли и др. Именници са Варвара, Варадин, Варка, Варя и други.

Бъдни вечер – Рецепти

Варено жито
Продукти: 500 г жито, 200 г захар, 50 г орехови ядки.
Изчистеното и добре измито жито се залива с вода и се вари на тих огън докато омекне, след което се изцежда от водата в което се е варило и се оставя да изстине. Смесва се със счуканите орехови ядки и захарта. Яде се студено.

Мачкан (джуркан) боб
Продукти: 500 г зрял фасул, 200 г кромид лук, 15 г сол, 2 моркова, 30 г сушен магданоз и джоджен, 200 г олио, 2 лъжици червен пипер.
Фасулът се изчиства, измива и накисва в студена вода за около 8 часа, след което водата се изхвърля, налива се нова и се оставя да ври около 15 минути. Отново се изхвърля водата, налива се чиста и се прибавят ситно нарязаните кромид лук и моркови. След сваряване се посолява, отцежда се водата и докато е топъл се мачка на каша (с вилица или джурило), сипват се олиото и червения пипер и се поръсва с магданоза и джоджена. Яде се студен.

Сарми с кисело зеле
Продукти: 750 г листа от кисело зеле, 500 г ориз или булгур, 200 г олио, по 5 г червен и черен пипер, джоджен и чубрица.
Добре изчистеният и измит ориз или булгур се запържват леко в мазнината, прибавят се 2 чаши топла вода и се варят (без сол) до набъбване на зърната, след което се махат от огъня и се добавя пипера, джоджена и чубрицата. Във всеки зелев лист се слага по една супена лъжица от плънката и се оформят сармите. Нареждат се в тенджера, заливат се с топла вода и се варят на слаб огън. Поднасят се леко топли или студени.

Сарми с лозови листа
Продукти: 250 г лозови листа, 250 г ориз или булгур, 400 г кромид лук, 25 г стафиди, 200 г олио, 15 г сол, по 1 лъжица сушен магданоз и чубрица.
Лозовите листа се попарват с гореща вода. Нарязаният на ситно кромид лук се запържва с мазнината, прибавя се изчистения и измит ориз или булгур, след което се сипва чаша вода и всичко се задушава до омекване. След като сместа изстине се прибавят солта, стафидите, магданоза и чубрицата. Слага се по една чаена лъжичка от плънката в половин лозово листо и се оформят малки сармички. Нареждат се в тенджера, заливат се с топла вода, затискат се с чиния и се варят на тих огън до готовност. Поднасят се студени.

Пълнени чушки
Продукти: 500 г сушени червени чушки, 500 г ориз или смачкан на каша зрял фасул, 150 г олио, 15 г сол, лъжица червен пипер, сушен магданоз и копър.
Сушените чушки се накисват в гореща вода до омекването им, след което се пълнят с ориз или сварен и смачкан на каша фасул, ситно нарязания кромид лук, червения пипер, магданоз, копър и сол. Чушките се нареждат в тенджера, заливат се с вода или зелева чорба и се варят на тих огън. Могат да се варят и заедно със сармите.

Орехови ядки с чесън
Продукти: 200 г счукани орехови ядки, 1 средна глава счукан чесън, 200 г мед.
Продуктите се смесват и разбъркват добре. Яде се с кравайчета или пита.

Прясна пита с паричка
Продукти:1 кг брашно, 300 г вода, 10 г сол, 1 пакетче бакпулвер смесен с брашното, монета.
В пресятото брашно се прави кладенче в което се слага солта и постепенно се сипва хладката вода докато се получи тесто. То се омесва добре, оформя се на питка в която се слага добре измитата монета и се пече в силно загрята фурна.

Кравайчета
Продукти: 500 г брашно, 150 г хладка вода, 5 г сол, сусам.
Замесва се тестото от което се оформят отворени кръгли кравайчета, които се намазват с разбит жълтък или се поръсват със сусам. Пекат се в силно загрята фурна.

Вита баница
Продукти: 1 кг брашно, 2 чаши хладка вода, непълна чаша олио, лъжица сол, лъжица оцет (за тестото). За корите още 200 г мазнина и 200 г сварен булгур или ориз.
Брашното се слага в дълбока купа, изсипват се в него останалите съставки и всичко се бърка с надупчена лъжица, докато поеме водата. Полученото тесто се омесва с още малко брашно и се разделя на 8 топки, всяка от които се разточва на кора с големината на чиния. Намазват се с мазнина и се навиват най – напред на руло, а после на охлюв. Оставят се на студено цяла нощ (може и в хладилник). На сутринта всяка топка се разточва на по голяма кора, която се поръсва с плънка от сварения ориз или булгур. Всичко отново се навива на руло и се слага в тава за печене – прави една до друга или навити от средата на тавата към краищата й. Отгоре баницата се полива с мазнина.

Зелник
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио (за тестото). За плънката: 200 г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, 100 г орехови ядки.
От брашното, водата, солта, оцета и олиото се омесва тесто от което се разточват 4 кори. Две от тях са по големи от тавата в която ще се пекат, а другите две колкото нея. Едната голяма кора се слага в намазана тава, върху нея се поставя по малка, в средата на която се слага плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина и вода праз лук или кисело зеле. Върху плънката се слагат последователно втората малка и по – голяма кори поръсени с мазнина. Отстрани се оформя краищник с плънка от счукани орехови ядки. Пече се в силна фурна.

Тиквеник
Продукти: 200 г брашно, 100 г вода, 100 г олио, 500 г тиква, 100 г орехи 150 г захар, лъжичка канела.
От брашното и водата се прави тесто, от което се точат 5 кори. Тиквата се сварява, обелва се от кората, наръсва се със захар счукани орехи и канела и след като изстине, се слага по корите (без най – горната). Тиквеникът може да се направи и с плънка от сурова настъргана тиква, смесена със захар, канела и орехи. Опечен, тиквеникът се поръсва с пудра захар.

Ошав
Продукти: 500 г сушени плодове (сливи, ябълки, круши, кайсии, череши), 100 г мед или 100 г захар.
Сушените плодове се измиват добре и се накисват в студена вода за около 12 часа, след което плодовете се изваждат, а течността, в която са киснали, се прецежда през гъсто сито и с нея отново се заливат плодовете и се варят до омекването им, като тогава към ошава се прибавят медът или захарта. Компотът се оставя в тенджерата, докато изстине, след което се слага в дълбок стъклен или порцеланов съд.

Бъднивечершната трапеза се подготвя за вечеря, като на нея се нареждат всички ястия заедно с пресни плодове, орехи, фъстъци и лешници.

 

Свързани статии

Back to top button