Андреевден

Началото на зимния цикъл празници в народния календар се поставя от Андреевден, отбелязван всяка година на 30 ноември, празникът се нарича още Едрей, Дрейювден, Мечкинден.
В църковнохристиянския календар денят е посветен на св. апостол Андрей Първозвани. Той пръв от апостолите тръгнал след Христа, и като първи цариградски епископ проповядвал словото Христово между славяните.

Според народното вярване от Андреевден денят започва да нараства колкото едно просено зърно. Затова в навечерието на празника жените сваряват в ново гърне царевични зърна, боб или леща и сутринта всеки от членовете на семейството хвърля по малко от варивото в комина с пожеланието посевите да растат високи и да наедряват, а след това изяждат останалото.

В района на Западна България, Андреевден се почита за предпазване от мечките и затова е известен като Мечкинден. От сварените бобени или царевични зърна се оставя в четирите ъгли на къщата с думите: „На ти мечко за душа” или се хвърля от тях в комина. В някои селища за мечката оставят на вратата нанизана варена царевица. Традиционната храна за празника е: жито, нахут, царевични зърна, фасул, пита. Именници са Андрей (от гр. – мъжествен, храбър, силен), Андрея, Храбрьо, Арсени, Силен, Силина и други.

Back to top button