Анасон

Анасон - Pimpinella anisum L.,Сем. Сенникоцветни - Umbelliferae

Анасон – произхожда вероятно от Средиземноморската област.
Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновидно надебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в основата и в долната част на стъблото – закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета.

Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с по 7-15 лъча. Плодовете яйцевидни, наребрени. Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.

Анасон – Използваема част

Плодовете, които се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне оронването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените – 16%. Опаковат се в конопени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят от влага, тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Анасон – Химичен състав

Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества и др.

Анасон – Лечебни сили

Чаят от анасон улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища, засилва стомашната секреция и тази на жлъчния мехур и премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчна дискенезия и жлъчно-каменна болест. Поради болкоуспокояващото си действие се предписва при колики в стомаха и червата, при метеоризъм. Етеричното масло от анасон действа пикочогонно и затова има добър ефект при въэпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Маслото засилва и кръвооросяването на кожата. Анасонът притежава подчертани отхрачващи и възбуждащи чревната дейност свойства.

Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове, възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмачките.

Кулинарно приложение

Подправката има силен, леко сладникав и парлив аромат и се използва главно при приготвянето на тестени изделия, сладкиши и бисквити. Етеричното масло и анетолът се употребяват предимно за приготвяне на напитки, най-вече ликьори. С аромат на анасон е една от най-популярните алкохолни напитки в Гърция „узо”. С анасон се приготвят напитки и във Франция (пастис) и в България (анасонлийка). Широко използван е в китайската кухня, при приготвянето на ястия от месо , коренови зеленчуци и супи.

В българската народна медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат но 1-2 капки на бучка захар. В медицината се употребява и дивият анасон, или бедреницата. Прилагат се корените за същите болести, както и анасонът. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и отоци.

Тайни съвети

Капнато върху хартия , етеричното масло прогонва насекомите.

Анасон

Back to top button