Анасон – произхожда вероятно от Средиземноморската област. Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновидно надебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло, високо до 60 см.
Листата в основата и в долната част на стъблото – закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета.
Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с по 7-15 лъча. Плодовете яйцевидни, наребрени. Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни. Анасон се среща на различни места в страната. Откриван е в поречието на река Осъм (Ловешка област и село Бутово).
Анасон
Pimpinella anisum L.
Английски: Anis, anise, Sweet Cumin Испански: Anís, Matalahuga
Арабски: Yanisum
Анасон – Използваема част
Плодовете, които се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне оронването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените – 16%. Опаковат се в конопени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят от влага, тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Анасон – Химичен състав
Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества и др.
Анасон – Лечебни сили
Чаят от анасон улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища, засилва стомашната секреция и тази на жлъчния мехур и премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчна дискенезия и жлъчно-каменна болест. Поради болкоуспокояващото си действие се предписва при колики в стомаха и червата, при метеоризъм.
Етеричното масло от анасон действа пикочогонно и затова има добър ефект при въэпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Маслото засилва и кръвооросяването на кожата. Анасонът притежава подчертани отхрачващи и възбуждащи чревната дейност свойства.
Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове, възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмачките.
Анасон – Кулинарно приложение
Подправката има силен, леко сладникав и парлив аромат и се използва главно при приготвянето на тестени изделия, сладкиши и бисквити. Етеричното масло и анетолът се употребяват предимно за приготвяне на напитки, най-вече ликьори.
С аромат на анасон е една от най-популярните алкохолни напитки в Гърция „узо”. С анасон се приготвят напитки и във Франция (пастис) и в България (анасонлийка). Широко използван е в китайската кухня, при приготвянето на ястия от месо , коренови зеленчуци и супи.
В българската народна медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
От етеричното масло се взимат но 1-2 капки на бучка захар. В медицината се употребява и дивият анасон, или бедреницата. Прилагат се корените за същите болести, както и анасонът. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и отоци.
Народната медицина го препоръчва като газогонно и загревателно за стомаха и червата средство, против спазми и колики, особено у децата. Възбужда млечните жлези и увеличава млякото у кърмачките, против кашлица и др. във вид на запарка 5-10% или в състава на лековити чайове.
Тайни съвети
Капнато върху хартия , етеричното масло прогонва насекомите.
Анасонът е едногодишно растение от семейство сенникоцветни. Стъблото е високо 30-60 см, разклонено. Долните листа са цели, овално- бъбрековидни, назъбени. Средните листа са перести, с овални дялове и с дръжки, а горните – силно нарязани, почти седящи.
Цветовете са дребни, бели, без чашка, събрани на дълги дръжки, образуващи сенник. Плодът е яйцевиден, сплескат отстрани, с тънки надлъжни ребра. Цялото растение издава характерна, приятна миризма. Цъфти през юни-юли.
Произходът му е неизвестен, но е познат още на древните египтяни, гърци, араби. Анасонът е една от най-старите известни на човечеството подправки използвана за кулинарни и медицински цели. Има доказателства, че анасонът е използван в Египет през 1500 г. пр. н.е.
Римляните са използвали подправени с анасон кейкове след употреба на тежки ястия и това се разпространява по цяла Европа от римските легиони. В Библията се споменава плащането на десятък с анасон . През 1305 година анасонът е изброен от крал Едуарт I като облагаемо лекарство и търговците, пристигащи в Лондон плащали данък, отиващ за ремонта на лондонския мост.
В диво състояние расте в различни части на земното кълбо. Отглежда се на големи пространства в Азия, цяла Европа, Индия, Чили, Япония и др. У нас се отглежда в южните части на страната. Използват се зрелите плодчета на анасона. Жъне се, когато стъблото започне да пожълтява и семето добие сив цвят, а това става обикновено през месец август.
Ожънатите стъбла се навързват на тънки снопове, като се оставят още няколко дни за изсушаване и доузряване на плодчетата. После снопите се изчукват или овършават. Най-добри са плодчетата, които са без примеси и на цвят са светлозелено-сиви.
Зрелите плодчета са сравнително дребни, отстрани малко сплеснати, дълги 3-6 мм, широки 2-3 мм, окосмени, със силно ароматична миризма и сладникаво-парлив вкус. При напречен разрез се разкриват 15-30 каналчета с етерично масло.
Анасонът съдържа до 6% етерично масло (с 80-90% анетол), 15-20% мазнини, белтъчни вещества, анасонова киселина, захар, горчиви вещества и др.
Като подправка се използват плодовете и листата му. Поради силния им аромат и специфичен вкус те се слагат пестеливо в ястията. Анасонът се използва най-вече при приготвяне на сладки и на различни тестени храни – бисквити, гевречета, меденки, понички, сладкиши със сини сливи, ябълкова торта.
Употребява се най-вече при приготвянето на спиртни напитки(българската ракия анасонлийка, френската pastis, Pernod и Ricard, гръцката узо (ouzo) , испанската ojen, италианската anesone, арабската arrak и египетската kibib) и в бонбонената индустрия.
Листата са ароматна добавка към салати, а заедно с плодовете много добре вървят на стерилизирани краставички. Анасонът се комбинира с карамфил, индийско орехче, джинджифил, канела.
Семената бързо губят аромата си, затова купувайте цели семена, а не смляни. Съхранявайте ги в херметически затворен съд, на тъмно.
