Венерини коси (Adiantum raddianum C.Presl) е ботанически вид от род Род Adiantum, принадлежащ към семейство Pteridaceae. Това е многогодишна папрат с ветриловидни, многократно перести листа на тънки, черни и лъскави дръжки. Естественият ареал е от Мексико до Тропична Америка, а като стайно растение видът е широко отглеждан.
- Научно име: Adiantum raddianum C.Presl
- Семейство: Pteridaceae
- Род: Adiantum
- Жизнена форма: многогодишна тревиста папрат, стайно и саксийно растение
- Произход: Мексико и Тропична Америка
- Височина: около 30–60 см
- Светлина: ярка непряка; без пряко слънце
- Студоустойчивост: минималната температура е от 5 до 10 °C по RHS (рейтинг H1C)
- Токсичност: за вида не е проверено; родът Adiantum е посочен като безопасен (вижте раздел „Токсичност и безопасност“)
Таксономично положение и произход
Приетото научно име е Adiantum raddianum C.Presl, публикувано през 1836 г. Видовият епитет почита италианския ботаник Джузепе Ради.
- Царство: Plantae
- Голяма растителна група: папрати
- Разред: Polypodiales
- Семейство: Pteridaceae
- Род: Adiantum
- Вид: Adiantum raddianum
Синоними: Adiantum mexicanum C.Presl, Adiantum rubellum T.Moore, Adiantum decorum T.Moore и Adiantum aemulum T.Moore.
„Адиантум“ е название на рода. Само по него не може да се установи кой вид се предлага в магазин или се отглежда у дома.
Естествен ареал и местообитание
Естественият ареал обхваща Мексико, Централна Америка, Карибите и Южна Америка – от Аржентина и Уругвай до Венецуела и Перу (POWO, Kew).
Видът е въведен извън родината си, включително в Европа (Белгия, Франция, Германия, Португалия, Испания, Великобритания), Африка (Кения, Мозамбик, Танзания), Азия (Индия, Непал, Тайван, Шри Ланка) и на Хавайските острови (POWO).
Морфологични особености
Хабитус и коренище
Растението образува туфа от изправени до извити листа. Има късо пълзящо коренище – видоизменено стъбло, от което израстват корени и нови листа.
Листа и дръжки
Листата са многократно перести, с общо триъгълно очертание. Крайните сегменти са тънки, ветриловидни и с нарязана външна периферия.
Дръжките и главните листни оси са тъмнокафяви до черни и лъскави. При стерилните сегменти жилките завършват във вдлъбнатините между зъбците – полезен белег при внимателно разпознаване.
Спороносни структури
Папратта не образува цветове, плодове и семена. Спорангиите, в които се развиват спорите, са групирани в соруси по периферията на листните сегменти, под прегънати участъци на листния ръб.
Тези структури са част от размножаването и не бива автоматично да се приемат за вредители или заболяване.
Ключови белези за разпознаване
- Късо пълзящо коренище.
- Многократно перести листа с триъгълно очертание.
- Тънки, ветриловидни крайни сегменти.
- Тъмни, лъскави дръжки и листни оси.
- Голи рахиси и ламини, без власинки.
- Соруси по листния ръб, защитени от прегънатата му периферия.
Съчетанието на белезите е по-надеждно от формата или цвета на един лист.
Близки и бъркани видове
| Вид | Диагностична разлика |
|---|---|
| Adiantum capillus-veneris | Защитен диворастящ български вид, критично застрашен. Брането му от природата е забранено. Расте по влажни варовикови скали край извори и водопади, а не като декоративно стайно растение. |
| Adiantum hispidulum | Листните сегменти имат твърди белезникави власинки; при A. raddianum рахисът и ламините са голи. |
Етикетът „адиантум“ и общата прилика не са достатъчни за видово определяне.
Токсичност и безопасност
За Adiantum raddianum няма отделна проверка на токсичността. Университетският списък на UConn за безопасни стайни растения посочва рода Adiantum (maidenhair fern) като безопасен, но без отделен ред за този вид. Затова препоръката е да се държи далеч от деца и домашни любимци, докато видът не бъде проверен по източник ASPCA.
Фенофази и календар
Календарът се отнася за стайно отглеждане. Източниците дават сезони и условия, а не месечни диапазони.
- Цъфтеж и плододаване: няма; папратта се размножава със спори.
- Подхранване: веднъж месечно от средата на пролетта до края на лятото.
- Пресаждане: пролет, при необходимост.
- Разделяне на коренището: в ранна пролет.
- Засяване на спори: след узряването им, при температура поне 21 °C.
Условия за отглеждане
- Светлина: ярка, непряка; силното слънце и прекалено тъмното място са неподходящи.
- Температура: минималната е от 5 до 10 °C по RHS; оптимален температурен диапазон RHS не посочва.
- Въздух: висока влажност и добра вентилация.
- Субстрат: подходяща смес за стайни растения, която задържа влага и позволява оттичане.
- Място: защитено от студени течения, цигарен дим и пряко нагряване.
- Зимуване: на закрито, без излагане на замръзване.
Светла баня може да осигури подходяща влажност. Помещение без естествена светлина не е равностойно на сенчесто място.
Практически грижи и поддръжка
Поливане
Кореновата бала не трябва да пресъхва. Влажността се проверява редовно, вместо да се следва фиксиран седмичен график.
Поливането навлажнява целия субстрат, а излишната вода трябва да се оттече през отворите на саксията. През зимата количеството и честотата се намаляват само доколкото условията позволяват.
Торене и пресаждане
По време на активния растеж се използва течен универсален тор с половината от обичайната концентрация, приблизително веднъж месечно.
Пресаждането се прави при необходимост, за предпочитане през пролетта. Уплътненият и разграден субстрат и недостатъчното място за корените са основания за смяна на средата или съда.
Почистване и размножаване
Отстраняват се мъртвите листа. Размножаването е чрез разделяне на коренището или чрез спори; за спорите се препоръчва температура поне 21 °C.
Приложение
Adiantum raddianum се отглежда заради фината листна маса. Подходящ е за саксии, висящи съдове, оранжерии и влажни условия, когато има достатъчно светлина и място. Понася влажни помещения като бани и е подходящ за макраме.
Диагностика: физиологични проблеми, болести и вредители
- Изсъхващи листа
- Причина: пресъхване на кореновата бала, сух въздух или неподходящо излагане.
- Признак: изсъхнали листа и краища.
- Решение: корекция според установения проблем; кафявият цвят сам по себе си не доказва причината.
- Слаб растеж в тъмно помещение
- Причина: недостатъчна светлина.
- Признак: слаб и удължен растеж, растението е далеч от прозорец или в помещение без дневна светлина.
- Решение: преместване на светло място с непряко осветяване.
- Щитчета и лепкав налеп
- Причина: щитоносни въшки.
- Признак: прикрепени образувания по дръжките и листата, понякога с лепкава медена роса.
- Решение: потвърждаване на вредителя преди избор на контрол; разграничаване от естествените соруси.
Практични въпроси
От кое семейство е Adiantum raddianum?
Видът принадлежи към семейство Pteridaceae. Това е семейство папрати, което включва и други декоративни и местни видове.
Отровен ли е за котки и кучета?
За вида няма отделна проверка. Университетският списък посочва рода Adiantum като безопасен, но препоръката е да се държи далеч от домашни любимци до потвърждение по ASPCA.
По какво се различава от сродните видове?
От Adiantum capillus-veneris се различава по статуса: това е защитеният диворастящ български вид, а A. raddianum е декоративно растение. От Adiantum hispidulum се различава по голите рахиси и ламини.
⇒ Как правилно да поливаме папратите
⇒ Тази страница е част от Енциклопедия за цветя, която обединява растителни видове, родове и ботанически семейства в Cvete.eu.
