Алея Баш бунар е парк, разположен в югоизточния край на Ловеч – името буквално означава „Голям извор“ и говори за водните и природни дадености, които оформят мястото. Алеята е оформена под отвесните Невинска скала и Башбунарски скали и проследява извивките на река Осъм в продължение на около 2 км, превръщайки се в привлекателна зона за отдих и разходки за жителите на града. Над самата алея, почти успоредно на източния бряг на реката, преминава асфалтов път, който пресича Пресечената скала и линията на жп линията Ловеч-Троян.
Идеята за оформяне на алеята принадлежи на лесничея Никола Веденков (Василев) и датира от 1908 г. Първоначално алеята е застлана с трошенокаменна настилка, като в този период са изградени и известните водни обекти – Башбунарската чешма и чешма „Езерото“. През 1926 г. в района е открита малка водноелектрическа централа – ВЕЦ „Баш бунар“. Връзката на алеята със старинния квартал Вароша е осигурена чрез пешеходен каменен мост. През 1930-те години мястото е известно и под името Алея Бачо Кольо.
⇒ Архитектурно-историческият резерват „Вароша“
След изграждането и откриването на железопътната линия Ловеч-Троян през 1948 г. алеята е преминала през реконструкция и благоустрояване – засадени са разнообразни дървесни видове като люляк, липа, дъб, върба, както и иглолистни дървета и храсти. В този период в парка са построени ресторант и открит плувен басейн, а пешеходната алея е асфалтирана, което допълнително улеснява достъпа и ползването ѝ от гражданите и посетителите.
Културно-художествените акценти на алеята включват поставената през 1968 г. скулптурна фигура, изобразяваща момък, отпиващ вода от стомна на мома – автор е скулпторът Борис Бъчев. През 1973 г. в парка е издигнат и бюст-паметник на инициатора на алеята Никола Веденков, дело на скулпторката Евдокия Балджиева. Днес Алеята „Баш бунар“, с нейните меки извивки, богата растителност и прохлада, остава едно от предпочитаните места за отдих и развлечение на хората от Ловеч и гости на града.
